Ще дам пример със София, защото у нас централизацията на политическия, обществен и социален живот продължава, а принципът в ЕС "Европа на регионите" тук е само пожелателен. В Столичния общински съвет има 61 общински съветници, групирани квотво от партиите, според резултатите от изборите. От началото на 90-те години на миналия век общинските избраници не се определят по райони, а по партийни заръки. Гражданите не ги познават и не знаят към кого да се обърнат, когато имат някакъв съвсем прост, битов, житейски проблем или пък инициатива като да речем промяна на имена на улици, учреждения и др.. Това ги обрича на дълго скитане из дебрите на тежка бюрокрация и административни перипетии. Подобна е ситуацията и в другите големи градове у нас. Защото партиите на статуквото здраво държат кокала и не желаят да променят нищо, иначе ще се скъси драстично хранилката за партийните велможи. Партиите подреждат по свое виждане листите със съветници, лансират ги на избори, а народът гласува ли, гласува..., за да може да си отглежда и съветници, и чиновници, които в по-голямата си част не му вършат никаква работа. До кога ще е така и какво трябва да се направи - потърсих за коментар Костадин Паскалев, който е бил два мандата кмет на Благоевград, депутат и министър на регионалното развитие и благоустрояването в правителството на Симеон Сакскобургготски.
"Смятам, че регионалното развитие въобще у нас към момента е зациклило, а неравенството между отделните региони в страната е огромно. Имаме много голям проблем, свързан с демографската криза, но той е следствие от липсата на каквато и да е регионална политика в държавата ни. Като най-важната част от нея е административно-териториалното устройство на държавата. Спешно са необходими нови решения в тази насока.
Реорганизация на цялата администрация в държавата ни
е нужно да се направи час по скоро, защото тя вече се превръща в туморно образувание. От близо три десетилетия администрацията не работи за потребностите на гражданите, а за тези на управляващите страната, независимо от коя партия са те.
Териториалното устройво ни е абсурдно
В момента например в Югозападния регион са едновременно и столицата, и община Гърмен. Фирмите и на двете места имат право на европомощи от около 25%. София се счита за развита община, ама и Гърмен също, защото са в един регион. Това е абсурд на абсурдите. Затова са нужни реформи на онези териториално-устройствени решения, които засягат развитието на държавата в икономически и социален план.
От тази гледна точка структурата на София като община и изборът на общински съветници, както и структурирането на СОС, на районните кметства, са абсурдни и в разрез със смисъла, поради който съществуват. Защото
гражданите нямат достъп до съветниците си,
нито ги познават, нито знаят към кого да се обръщат. В София съществува тотална откъснатост на гражданските интереси от решенията, които се вземат в общината. Например, администрацията е концентрирана върху големи инфраструктурни проекти като метрото да речем, което е хубаво нещо. Но...същевременно инфраструктурата в повечето от кварталите е абсурдна като във всяко забутано селище в държавата - няма тротоари, няма градинки и паркоместа, няма къде да се паркира, нито пък да се спортува, организацията на движението е пълен хаос и съпътствана от непрекъснати скандали. А общинските съветници са откъснати от конкретните интереси на гражданите, хората не ги познават и за нищо не ги търсят. Та те са по-неизвестни и от народните представители. Затова твърдя, че е необходимо пълно преосмисляне на административно-териториалното преустройство.
В момента започват да правят планове за интегрирано развитие на общините. Само че оперативните програми за следващият програмен период не са утвърдени от правителството, не са ги съгласували с ЕК. Демек някакъв безсмислен труд кипи из общините, които са поставени в една абсурдна ситуация."
Така е у нас.
А аз се сещам за един чудесен, далечен град отвъд Океана - Портланд, щата Орегон. Там живеят над 600 000 души, градът е страхотно устроен, потънал в зеленина, невероятна организация на всичко. Та преди време бях на заседание на общинския съвет, който се състои само от ...7/седем/ общински съветници - по 1 от всеки квартал, уважавани лекари, адвокати и др.., а залата препълнена от граждани, дошли да говорят за общите проблеми и идеи в общият им живот.
Така е там...