Седя и гледам политическо предаване по една телевизия. Може би не е политическо, но се прави на такова. Как се е промъкнало клетото предаване между темата ковид нямам представа. Все едно не сме в пандемичен апокалипсис, моля ви се?
Темата в политическото предаване е една от най-големите американски кризи от Виетнамската война насам. Участниците са симпатични и дейни. Имат мнение и го изказват. Те са познат и любим актьор, добила популярност готвачка или както сега е политкоректно да се нарича шеф и напълно непозната за мен млада жена.
Знам, че е допустимо в такива тежки формати да се вика по някой известен и симпатичен на публиката неспециалист, който да привлича аудитория,
да се държи непринудено и да дава на разговора малко по-човешка нотка.
И разговорът е точно такъв. Непринуден пълен с човешки нотки и въобще прилича на разговор пред блока на по бира - добронамерен и несъдържателен.
Надеждата ми е в третия участник. Надявам се той да се включи и да даде посока на разговора. Или поне да го понапълни със съдържание. Но третият участник мълчи. Не след дълго телевизора ме поздравява с надпис, че това не е кой да е а инструктор по хранене.
Нямаше как да не продължа с гледането.
Гледам като мишка, която се е парализирала от кобра и си повтарям на ум.
„Какво си се ядосал, сега. Живеем в света на Биг Брадър. А в този свят един от основните постулати е, че всеки трябва да е горд, че е такъв какъвто е. Най-вече никакъв, но горд. Горд празнодумец с прическа и аутфит. Да посещава фитнес салон и да може да сравни усилията при правене на клекове с усилията да се засече неутрино (каквото и да значи второто). Или да може да се прави паралел между киноа с телешко и дивисил и анализ на политическа ситуация.
И защо да не може? Демократично е. Тъпо, но демократично. Всеки има право на мнение. Всеки трябва да може да го изкаже.
Нали демокрацията е висшата ни цел (едно време беше комунизма).
И тук ми е надеждата. Въобще стане ли въпрос за висша цел, работите отиват на провал. Един ден демокрацията ще победи в планетарен мащаб. Обществото ни ще е толкова демократизирано, че всеки ще може да бъде всичко. Всеки ще е лекар, адвокат, политолог или атомен физик. Достатъчно е да не престава да бъде такъв какъвто е и да се гордее с това. Колкото повече последователи, толкова по-добър. Чакам този ден с нетърпение, защото тогава всичко ще отиде по дяволите и след това нещата могат и да се нормализират.
Няма да влизам в капана на анализите. Само ще добавя, че в момента ми липсва фризьор-аналитик. Педикюрист - неврохирург. Липсва ми и плеймейтка, която да сравнява курсовете на борсата с обема на гърдите си. И когато казва думата курс да се кикоти, защото й напомня на нещо от ежедневието й. И задължително гледачка, която да ни плаши с края на света и да ни съветва какво да правим. Хороскоп – също задължително.