В какво положение е българският бизнес в края на пандемичната 2020 година и наистина ли бе оставен на "кучетата и да се оправя сам", както каза преди дни предприемачът Радосвет Радев, председател на БСК? Загрижена ли е изобщо държавата ни за развитието на частния бизнес и инициативност, които са гръбнакът на всички модерни и развити общества? Потърсих за коментар финансовия експерт и доктор на икономическите науки доц. Мика Зайкова, която е и дългогодишен синдикален общественик.
През тази много тежка година българският бизнес не получи нищо от държавата.
Имаме отрицателен икономически цикъл, плюс пандемията от коронавируса и хаоса, който се създава с непрекъснати отваряния и затваряния на фирми, бизнеси и производства. Смятам, че у нас няма капацитет за управление на кризи - това стана пределно ясно през тази година. За капак имаме и неовладяна корупция, та нещата стават хептен неуправляеми. Двете кризи - икономическа и здравна в световен мащаб създадоха огромни проблеми. Например през изтеклите 9 месеца световното потребление падна с 3,8 трилиона щатски долари, което се равнява на обема на цялата германска икономика.
По данни на ООН и на Световната банка има загубени 147 милиона работни места, което представлява 4,2% от цялата работна сила в света. Потънаха дългове за 2 трилиона и 100 милиарда, което е огромна загуба и влияе и върху потреблението.
В България ситуацията с бизнеса е много тежка, защото той в 99,9% е малък и среден. Има около 700-800 фирми, които можем да смятаме, че са за по-едър бизнес.
Ние сме на последно място в Европа по прилагане на нови технологии, научни разбработки и ноу-хау в бизнеса.
През годините всички други държави - източни и западни, вкарваха непрекъснато наука в икономиката си. Според Евростат, в сравнение с 2018 година ние имаме намаление на прилагането на наука. По индекс на електронно управление сме някъде на 47-48 място на Стария континент, а ужким го градим от времето на предприсъединителните фондове! Много пари се похарчиха за него, ама го няма. Изразходвали сме около 30% от последната оперативна програма за иновации и затова ЕК ни позволи да вземем от средствата по тази програма и да ги вкараме в мерките. Това е контрапродуктивно. България има най-енергоемката икономика в Европа - 3,6 пъти повече от останалите страни в ЕС. У нас също така има най-ресурсоемката икономика - с с 6,8 пъти над средноевропейското ниво. Тук произвеждаме 4,3 пъти повече вредни емисии, само Полша има повече от нас, поради въглищните мини там.
57% от стокообмена у нас е със страни от ЕС като изнасяме суровини, материали и резервни части за автомобилната промишленост, която в момента е замряла на кота 0. Ние нямаме никакъв спестен ресурс.
Мярката 60/40 е напълно измислена и не работи,
според мен, но тя се отнася до заетостта и не помага пряко на бизнеса, пък и първите пари по нея към някои фирми тръгнаха чак в началото на септември. България е единствената държава в света, която не е подпомогнала пряко нито бизнеса си, нито домакинствата си. Още през март в останалите държави, дори такива, които не са в много добро състояние като Гърция да речем, дадоха директни субсидии на бизнеса и на домакинствата. На някои места отложиха плащането на данъци, другаде ги опрощават. Затова ще припомня, че е много важно, когато даваш дори една коричка хляб на гладния, да му я дадеш навреме. В споменатата мярка за запазване на заетостта, бизнесът трябваше да участва с 40 на сто. Откъде малките фирми ще имат ресурси да ги плащат в тази криза, без да работят, защото повечето ги спряха! Казаха, че са дали 1 милиард лева за този почин, но се оказва, че са употребени едва 183 млн.лева.
Много фирми вече са затворени, но те продължават да дължат пари
за наеми, за ресурси и т.н.. Много малко са дружествата, които се възползваха от мярката да получат от 3-10 000 лв. подпомагане и парите по тях идват чак сега, в края на годината. Затова и повечето от тях фалираха, след като чакаха близо 1 година помощ. Междуфирменото задлъжняване в България е много тежко. В Европа, ако една фирма трябва да чака 5-10 дни да й се върнат парите, то у нас собствениците търпят цели 66 дни, за да си възстановят парите. Това е некоректно и непочтено. Затова 66 на сто от дружествата у нас имат намалено производство, 63% са със спад на продажбите, 43 на сто са загубили голяма част от външните си пазари, а 21% са във фалит.
По информация на БСК, според над 90 на сто от фирмите в България, бизнес климатът е много влошен.
Чувам, че икономическият министър щял да предвиди 225 милиона лева за разширяване на мерките, но още не е ясно как. Досега парите по мерките са нищожни, а и както вече споменах, не се изплащат навреме, така че да подпомогнат хората и бинесите им. За Националния план за възстановяване, който ще започне да действа догодина, има голяма липса на конкретни проекти. Хората вече не смеят да вземат заеми, за да развиват бизнес в условия на пандемия, която става все по-разтегливо понятие. България скоро няма да излезе от криза, защото мерките за преодоляването й, както според бизнеса, така и според анализаторите, са неефективни - не са структурирани както трябва, не се прилагат навреме и са обременени с корупция. Оценката на бизнеса за работата на институциите, е също така изключително негативна, законите са калпави и нефелни, а поправките им са логистични и корпоративно ориентирани. Най-големият бич за бизнеса у нас, е невежеството в парламента и министерствата.