Има нещо подозрително революционно в тоя месец—септември. Все „революционни“ идеи им се раждат в главите на българите. 6 септември, 22 септември, девети септември… Все революционни.
А сега и това: бизнесът иска да се замразят заплатите.
Ама разбира се!
Революционно гениално; и прогресивно новаторско!
Интересно е, че след всички пари, които щяха да потекат към бизнеса от ЕС, сега ще трябва вие да спасите бизнеса, като не само се оставите на хотелиерите, например, да ви дерат патриотично, но и като се откажете от тази буржоазна отживелица—увеличението на заплатата. Ами цените? Те ще се замразят ли? Ти как мислиш?
А логиката на искането е следната:
Заради кризата, COVID-19 и т.н., българите не си харчат парите, затова много бизнеси са прескърцали, защото нямат толкова приходи, като преди. Ето защо трябва да им се замразят парите на хората, та хептен да не могат нищо да си купят, да не харчат… та тогава положението на бизнеса ще се оправи.
(???)
Сигурен съм, че има някаква истинска икономическа логика в искането им, но остава въпросът от коя книжка за оцветяване е взета.
Да повторим: сега българите си пазят парите и не харчат, затова бизнесът страда. Вземете им парите, та да не могат (дори да искат) да харчат, и тогава бизнесът ще се оправи.
Ако ви се струва хаотично, необмислено, „на парче“ и краткотрайно спасяване по най-лесния начин (като прецакаш най-беззащитния по веригата), то не сте сами в това си подозрение. На мнозина ни се струва така.
Единствената логика, която мога да открия, за съжаление, намерих в една стара притча:
Имало едно време (и така нататък, да прескочим до важната част!) […] и царят накарал да вдигнат данъците, пратил си хората да проверят какво прави народът и когато те се върнали, му разказали:
- Много са зле, никакво желание за живот, не излизат от къщите, страхуват се за утрешния ден, умърлушени са.
- Аха-а-а! – възкликнал царят – Може и още значи! Вдигнете им данъците още!
- Но, царю…
- ОЩЕ!
Вдигнали данъците. Той пак пратил хората си да видят какво прави народът. Върнали се, още по-зле. Страх, паника, озлобили се, нападат се помежду си. Ужас!
Царят се засмял доволен и пак вдигнал данъците. И така—пак и пак още няколко пъти. Докато накрая изсмукал всичките пари на народа и тогава хората му се върнали от последната проверка и заявили:
- Царю, нещо много странно се случва. Хората са го ударили на гуляй, за нищо не им пука, само висят по кръчмите, напиват се и пеят.
- Опа! – казал царят, - Сваляйте данъците, че си **@ м****а!!!
Да оставим ПОУКАТА настрана, вторият план на историята е, че като загубят всичко, ама всичко-всичко, на хората им пада едно перде и им е все тая ще живеят ли, ще мрат ли, и отиват по кръчмите, купуват си с последните пари нови дрехи, харчат последните стотинки и не им пука. Поуката е, че и са толкова непукисти вече, че може да отрежат главата на царя, но не това е важното в случая…
Важното е, че явно бизнесът иска да ударим дъното, за да го ударим „през просото“ и да почнем да харчим със замах. Сега все още си мислим, че ще оцелеем и преживеем, та си кътаме парите за утрешния ден. Като разберем, че утрешният ден може и да не го доживеем, ще почнем да харчим като за последно.
И това е единствената логика, която успявам да открия.
***
Ето още няколко неща, върху които си струва да се помисли, докато сме на темата:
България е страната с най-ниската средна заплата в ЕС. България е и най-бедната държава в ЕС. Който пътува, знае, че България обаче далеч не е страната с най-ниските цени, като често те са РАВНИ с тези в Германия и Франция, а мое лично наблюдение е, че откъм храна – във Франция е по-евтино.
България също така е страната на най-многото „бивши спортисти“ в бизнеса. Сред страните с най-висока функционална неграмотност също така, а често „изтекли“ разговори на бизнесмените с много пари, сочат, че тези бизнесмени са сред неграмотните. Остава ни само да разсъждаваме как, по дяволите, те карат бентлита, а ние им спасяваме икономиката, като си замразяваме заплатите. Това някой ден ще е чудесен урок по история в училищата. Да, ще ни се смеят много правнуците.
България също така има и синдикати, които се грижат за работниците. Но в България пък се оказва, че синдикални шефове са бизнесмени, собственици на всякакви по вид и размер бизнеси. Тоест – самите те са работодатели. Това не е конфликт на интереси, а чутовна подигравка, но нека я оставим и нея за бъдещите учебници по история.
И накрая: България е на първо място (!!!) по стопяване на населението…
… в света.
Но пък всяка криза е, била е, и ще бъде добър повод да се помогне на хората да спечелят още малко пари. Не, не на тебе!—казаха „на хората“. Други хора, не ти.