Омбудсманът Диана Ковачева изпрати до парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика становище по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги.
„В контекста на конкретната законодателна инициатива, бих искала да привлека вниманието Ви към едни от най-сериозните тревоги на гражданите, които споделят с омбудсмана в жалбите си. Касае се за опасения от практики за извеждане на деца от семействата им само с оглед на техния социален статус, както и че се залага материален критерий за отнемане на дете т.е. поради бедност“, подчертава омбудсманът и посочва, че Конвенцията за правата на детето на ООН задължава държавите-членки да гарантират, че родителите получават подходяща помощ при осъществяване на техните родителски задължения.
Омбудсманът е съгласна, че когато родителите не са в състояние да осигурят подходяща грижа, детето има право на заместваща такава и че децата нямат власт и възможност да избират кой ще се грижи за тях и зависят изцяло от решенията, взети от семейството и държавата. Усилията на институциите обаче трябва да бъдат насочени към подкрепа на семейството и извеждането на деца в приемна грижа да бъде крайна мярка, най-вече в случаи на насилие и тежки нарушения на правата на детето.
„Бедността, уязвимостта на много български семейства, уврежданията при децата са сред факторите, които водят до голям брой деца във формална грижа, но бедността не следва да бъде основание за извеждане на дете от семейството му“, пише доц. Ковачева.
В друг акцент от становището си омбудсманът припомня, че вече е посочвала необходимостта от законодателна промяна относно едномесечния срок от издаването на заповедта по чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето, в който дирекция „Социално подпомагане“ прави искане до районния съд за вземане на мярката за закрила.
„С оглед интересите на детето намирам този срок за твърде дълъг, тъй като при постановяване на мярка за закрила, съдът е длъжен да разглежда без забавяне, във възможно най-кратък срок постъпилото искане. В този смисъл са и принципите за приятелско и щадящо правосъдие за деца“, аргументира се омбудсманът. В настоящия законопроект обаче отново не се предвижда намаляването на този срок, което е негов сериозен дефицит, отбелязва доц. Ковачева.
В становището си омбудсманът засяга и темата за анонимното подаване на сигнали, след които могат да бъдат отнемани деца от родителите им, съобщават от пресцентъра на омбудсмана.
„В тази връзка, вече съм изразявала позицията си, че не е допустимо да се пренебрегва сигнализирането за насилие и да не се предприемат мерки в защита на дете-жертва, но считам, че следва да се обмисли изричното регламентиране на процедура за запазване в тайна на самоличността на подателя на сигнала, която да гарантира неговата анонимност, без самият сигнал да е анонимен“, посочва общественият защитник. Ковачева допълва, че е необходимо създаването на механизъм, който да гарантира защита на личността на подалия сигнал за насилие над дете, който да бъде законодателно закрепен и да съдържа ясно разписана процедура за защита. Аргументът е, че така гражданите ще бъдат стимулирани да подават сигнали, без да крият имената си и да се страхуват от последиците.