При повторно нарушение, свързано с недеклариран труд, наказанието за работодателя да е глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв. Това предвиждат промени в Кодекса на труда, които Министерството на труда и социалната политика публикува за обществено обсъждане.
От ведомството информират, че със законопроекта се предлага и повишаване на административната санкция за системни нарушения, свързани с използването на недеклариран труд и за неплащане в срок на дължимите от работодателя трудови възнаграждения или обезщетения.
Изброените нарушения засягат в значителна степен интересите на работниците и служителите, като имат за последствие ощетяване на социалноосигурителната система и създават условия за нелоялна конкуренция между предприятията, поради което са с висока степен на обществена опасност, особено ако се допускат системно от един и същи работодател.
За превенция и спазването на трудовото законодателство е необходимо размерът на административната санкция да е възпиращ, поради което се предлага работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.
Предвижда се и възможност при установено нарушение на трудовото законодателство да се сключва споразумение за намаляване на санкцията, като се поставя ограничението, че нейният размер не може да бъде по-малък от 70 на сто от минималната санкция за съответното нарушение.
При повторни и системни нарушения се изключва възможността от подобни споразумения.
Със законопроекта се гарантира, че трудовите договори на учителите няма да бъдат прекратявани едностранно от работодателя до момента, в който не придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия.
С предложените промени в Кодекса на труда се усъвършенстват трудовите отношения с международен елемент, включително при командироване. Регламентира се ясно, че приложимият закон към трудовите правоотношения с международен елемент е Кодексът на труда, като той ще се прилага за трудовото правоотношение между работодател и работник или служител, чието място на работа е в България или в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за България.
Целта е да се гарантира равнопоставеност на работниците и служителите, както и възможност да се ползват от закрилата на трудовото законодателство, независимо от тяхното гражданство.
С предложените разпоредби се намалява от 8 на 4 месеца изискването за минимален трудов стаж за ползване на платен годишен отпуск от работници и служители, които постъпват за първи път на работа.
С промените се дава възможност чрез колективно трудово договаряне синдикатите и работодателите на браншово и отраслово равнище да договарят по-голяма продължителност на извънредния труд на работник или служител, но не повече от 300 часа в рамките на една календарна година. В същото време се запазва заложеното в Кодекса на труда ограничение за извънреден труд до 150 часа годишно, когато няма сключен колективен трудов договор.
Предложението има за цел да подпомогне развитието на индустриалните отношения в страната, като се осигуряват повече възможности на социалните партньори да намерят по-добър баланс при организиране на работното време, отчитайки спецификите на отделния отрасъл или бранш.
Изискването колективният трудов договор да е на ниво отрасъл или бранш, а не на ниво предприятие, ще гарантира равнопоставеност между работодателите и справедлива конкуренция между тях.
С промяна в друга разпоредба се предвижда тютюнопроизводителите също да могат да наемат работници с еднодневни договори за краткотрайна селскостопанска работа по време на прибирането и обработката на реколтата.