Либерално ли е нашето законодателство към джигитите на пътя, които предизвикват тежки катастрофи и отнемат човешки животи? Правова държава ли сме, или пък не? До какво води 105 пъти променяният Наказателен кодекс? Коментар по тези и други въпроси пред novini.bg на адвокат Емануил Йорданов, бивш депутат от СДС и министър на МВР /1999г.-2001 г. в правителството на Иван Костов/.
Законът предвижда от 3 до 15 години лишанване от свобода за причиняване на смърт на пътя, но въпросът е в неговата индивидуализация.Т.е., когато се определя наказанието, се вземат предвид много други неща - подбудите за извършване на деянието, утежняващи вината обстоятелства и т.н. Всеки отделен случай е различен и затова за тях са предвидени различни наказания. Понякога хората, без да знаят какво се съдържа между кориците на дадено съдебно дело, възприемат едно наказание като много тежко или много леко. Докато съдът е длъжен да съобрази всички доказателства и на тази база да постанови присъдата си.
15 години затвор е максимумът, но той една ли ще бъде присъден на Кристиан,
който причини катастрофата, в която загина журналистът Милен Цветков. Високата скорост и употребата на наркотици са част от състава на обвинението срещу него. Ако съм съдия бих приел за утежняващо вината обстоятелството, че е установено използването на няколко вида наркотици. Което пък предполага системна злоупотреба с такива вещества.
Умишлено е предизвикана тежката катастрофата -
е едно възможно обвинение. Преди години имаше случай, при който пиян шофьор връхлетя върху няколко чакащи пътници на автобусна спирка. Тогава върховните съдии приеха, че става въпрос за евентуален умисъл, което означава, че пияният шофьор е предвиждал, че може да се случи катастрофа, но не му е пукало особено. Сегашният трагичен инцидент е подобен - младежът очевидно е искал да си се надруса хубаво и да си покара бързо хубавата кола.
Много граждани се организираха в групи и искат смърт за причинителите на такива катастрофи, в които гинат хора
но затова настояват хора, които не познават правото, въпреки че живеят в България. Много отдавна в нашият Наказателен кодекс не съществува смъртното наказание. Против отпадането му преди години гласувахме само 3-4-ма депутати. Не мисля, че наказанията, които са предвидени за тези престъпления са либерални. Нисък е абсолютният минимум на наказанието при прилагане на чл.66 от НК, който предвижда възможност за отлагане на изтърпяването на присъдата.
Случаят "Максим Стависки" по-скоро е изключение, не е практика.
Но понеже е публична личност, хората помнят неговото наказание като несправедливо. Вижте, няма как всички хора да са доволни от една присъда. Ако искаме да сме правова държава обаче, ние не бива да отричаме възможността един съдия да прецени фактите и доказателствата. Без оглед дали на нас това ни харесва или не.
НК е променян близо 105 пъти от 1968 година досега,
но лошото е, че много пъти измененията са правени на парче под въздействие на натиск от обществените настроения, поради едно или друго дело. Това не доведе до нищо добро. Затова ще кажа така - нека всеки от нас да си върши добре собствената работа - гражданите, които трябва да имат активна позиция и да помагат като свидетели в делата, депутатите, чийто ангажимент е законите да отговарят на променящите се обществени отношения, полицаите, следователите, прокурорите и съдиите, за да има справедливи присъди.