На кои бизнеси трябва да помогне държавата заради извънредното положение

Правителството обсъди с бизнеса и синдикатите проекта, който предвижда как да се разпредели държаваната помощ за работещите, засегнати от въведеното извънредно положение заради коронавируса.

Стана ясно, че не е постигнат консенсус по така чаканата мярка 60/40 за възнагражденията на служителите. И едните, и другите обаче имат принципна подкрепа за бъдещото постановление за компенсация. Проектът обаче без консенсус на този етап е спрян и ще търси нови допирни точки между страните.

Ето и акценти от изложените становища:

Работодатели

От Асоциацията на индустриалния капитал в България очакват по-голям брой предприятия да бъдат включени в подпомагането. Мярката да се отнася не само към тези, които са преустановили дейността си или част от нея, но и такива, които се е наложи да преструктурират работата си, да преминат на непълно работно време и които търпят загуби. Не трябва да има неравнопоставеност и субективна преценка. Оттам отчитат и липса на ясни критерий как ще се одобряват кандидатстващите.

„При преустановена работа в част от предприятието да се допуска ротация на работниците – т.е. част от персонала периодично и циклично да се сменя, като встъпва и излиза от заетост и подкрепата да важи за онези работници, които не са заети към определен момент“, се казва в становището.

„Без тези, необходими според нас, промени, основната цел – смекчаване на икономическия удар от кризата, няма да бъде постигната“, допълват още от АИКБ.

Българската стопанска камера смята, че са ощетени самоосигурящите се българи.

„Над 800 000 са самоосигуряващите се лица, които към настоящия момент не могат да получат никаква подкрепа“, казват от сдружението.

„От името на нашите членове се обръщаме се към Вас с искане за обсъждане в рамките на тристранния диалог на цялостен икономически план, въвеждащ мерки за подпомагане и съхранение на българската икономика, обхващащ периода на действие на извънредното положение, както и първите 12 месеца след това“, се посочва в позицията на БСК.

Българската търговско промишлена палата пък искат отпадане на чл. 2. т.3 от проекта – защото подобно изискване ще затрудни неимоверно предприятията, които нямат оборот и не могат да погасят данъчните задължения.

„За да се избегне субективизъм в преценката за отпускане на помощта е необходимо да се задължат членовете на комисията с императивна норма, да издава решението за получаване на компенсации. Това ще е гаранция за компании и организациите, че ако критериите са покрити, те ще получат така необх мопощ“, отбелязват от БТПП.

Държава, работодатели и синдикати не се разбраха за компенсацията 60/40 заради коронавируса

Забележки към обхвата на секторите, които могат да потърсят помощ от държавата, имат и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – КРИБ.

От списъка изцяло лиспват фирми, свързани със сектора на вторичните суровини и рециклирането, отбелязват от там. И уточяват, че заради коронавируса се очаква спад в търсенето на скрап и рециклирани материали, в резултат на блокирането, въведено в страни като Франция, Италия, Испания и др. Посочват и необходимостта в списъка да попадне и дейността по търговия на едро с хранителни стоки и напитки.

От КРИБ обръщат внимание, че и медиите са засегнати от кризата.

„Обявяването на извънредното положение се отрази незабавно негативно и на търгоската дейност на медиите, чийто основен източник на финансиране са приходите от излъчване на реклама. Извънредното положение доведе до рязък спад на заявките за излъчване на реклами. Смятат, че и на медиите трябва да се даде възможност да кандидатстват за компенсация и да обхване и икономическите дейности и производството на фирми и предавания.

От Съюза на стопанската инициатива уточняват загриженост, че „от обстоятелството, че в кръга на посочените икономически дейности не е включен клас 47.30 „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали” от Класификатора на икономическите дейности (КИД-2008)“. Оттам подчертават, че заради ограниченията има и затворени бензиностанции.

„Все повече се засилва безпокойствието ни от обстоятелството, че извън всички компенсаторни механизми, които възнамерява да приложи държавата, остават голяма част от микро, малкия и среден бизнес, за което алармираме настойчиво през целия период на обявеното извънредно положение“, казват още от ССИ.

Синдикати

Според КНСБ пък в компенсациите трябва да попаднат и всички 13 национални рехабилитационни болници.

„Считаме, че в Постановлението трябва да се включи текст, който да регламентира случаите, когато работещите не са имали осигурителен доход през януари 2020 г. при същия работодател, или не са имали пълен работен месец поради други причини (болест, безработица, неплатенотпуск и пр.“, подчертават още синдикатите.

КТ ПОДКРЕПА имат сериозни забележки към проекта. Те отбелязват липсата в списъка на добивната промишленост, производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, торавния жп превоз и др.  

„За сметка на това в списъка за подпомагане се появиха дейности като консултанти по връзки с обществеността, рекламни и социологически агенции. Създава се впечатление, че някои лобистки кръгове успяват да надделеят при разпределянето на минималния ресурс, с който правителството се опитва да покрие жизненоважните потребности на милиони работници, пенсионери, бедни“, реагират остро от КТ Подкрепа.

"Не може за едни работници държавата да е майка, а за други – мащеха. На работниците и техните семейства, които се трудят във всички засегнати компании, трябва да бъде гарантирано поне оцеляването през трудните месеци", се казва още в тяхната позиция.

Целите становища може да видите тук.