София Владимирова е председател на Съвета за електронни медии (СЕМ), избрана от квотата на парламентарната група на ГЕРБ. Тя даде интервю пред Клуб Z по повод актуалните събития в медиината среда, начело с избирнето на нов шеф на БНР.
- Г-жо Владимирова, ще успее ли новият генерален директор на БНР да успокои напрежението в радиото?
Иска ми се да вярвам, че това е първата стъпка към успокояване на ситуацията. Но за да си върши добре работата генералният директор, хората в радиото същото трябва да помогнат да се случи този процес на успокояване на атмосферата и да се върне нормалната работна среда.
- Защо при първия кръг на гласуването подкрепихте кандидатурата на Антон Митов, а след това променихте решението си в полза на Андон Балтаков?
Още при първото гласуване казах, че тези двама кандидати са равностойни. Дълго време търсих за себе си отговор на въпроса дали е по-добре медията да бъде оглавена от човек, който е вътрешен за нея, познава процесите и е участвал в събитията от последната година. Или е по-добре това да бъде външен човек – както той самият каза: „без багаж“. И смятам, че компромисът, който направих, е в името на БНР да има управление, да се успокои работата и атмосферата. Да се завърне онова, за което съществува – правенето на добра и качествена журналистика.
- Кои са най-големите подводни камъни, с които Андон Балдаков трябва да се справи? Той ще работи и с управителния съвет на отстранения Светослав Костов?
Коментирали сме въпроса с управителните съвети на двете обществени медии (Емил Кошлуков също работи с Управителен съвет, посочен от Константин Каменаров, бел. ред.). Аз и мои колеги застъпваме тезата, че мандатите на управителните съвети трябва да бъдат обвързани с мандатите на генералните директори. За да могат те да изпълняват концепцията на генералните директори, с които са избрани пред СЕМ.
Вижда се обаче, че проблемите в БНР са трупани с години, има недооцени хора, липсват обективни и ясни критерии, свързани със заплащането. Тези проблеми вероятно ще костват на новия генерален директор енергия, но трябва да бъдат решени. И затова той трябва да има съгласие вътре в БНР.
- Прокуратурата съобщи, че е започнала проверка за финансови злоупотреби в БНР. Имате ли информация какви са те?
На този етап нямаме нито документи, нито информация. До колкото знам проверката на Сметната палата е удължена до 10 март, а трябваше да приключи този месец. Нямаме информация и за проверката на държавната финансова инспекция.
В някои медии вече бяха замесени имената на голям продуцент и на един от бившите шефове на БНР, който се яви и на този конкурс.
На този етап нямаме никаква информация.
- Как трябва да бъде решен въпросът с финансирането на обществените медии?
Въпросът за финансирането е съществен за обществените медии, защото гарантира тяхната независимост и спокойствието им да създават добър журналистически продукт. Водят се дебати дали да бъде премахнато рекламното време в двете обществени медии и да се увеличи финансирането от държавата, дали бюджетът им да се определя от Брутния вътрешен продукт (БВП).
Аз лично смятам, че първата по-важна стъпка е дефинирането на това каква е обществената мисия на БНР и БНТ. А финансирането им трябва да бъде обвързано с нея. Защото така ще има яснота и прозрачност за аудиторията за какво всъщност отиват нейните данъци, независимо от избрания механизъм на финансиране.
Обществената мисия е съществена. Защото тогава ние като ползватели на този продукт ще можем да кажем какво искаме да получаваме. Ясно е, че обществените медии са натоварени с повече отговорности и задължения, отколкото търговските. И ако има добре дефинирана и изпълнявана обществена мисия, тогава може би завинаги думата „държавни“ ще изчезне от разговора за БНТ и БНР.
- Споменахте, че има нужда от изцяло нов Закон за радиото и телевизията. Как трябва да се пренапише?
Трябва да има един нов закон, който да обхваща философията на обществените медии, да има предвидимост на времето за днешната ситуация. Сегашният закон осигури 20 години една справедлива и адекватна медийна среда. Но реалностите са други, потребителското поведение е друго, медии са различни. И това не може да не намери своето място в едно ново законодателство.
Има основни въпроси, които следва да бъдат засегнати. Това е цифровизацията - как ще бъде уредена? Ролята, мястото и мисията на обществените медии, тяхното финансиране, позицията им въобще в медийния ландшафт. Какво ще е полето на регулация, къде е мястото на регулатора, как следва той да работи в тази нова реалност, за да осигури достъпна и прозрачна среда за медиите? Това са важни въпроси, които трябва да намерят своето място, да бъдат подложени на обществен и експертен дебат, за да бъдат убедени гражданите, че тези медии са и техни.
- Трябва ли да се разширят правомощията на Съвета за електронни медии, да наблюдават и работата на онлайн медиите?
Новата аудиовизуална директива третира този въпрос при платформите за видео споделяне. Правомощията на регулатора също са обект на дебат. Вие сте свидетели колко пъти ние ставаме обект на критика, че нашите правомощия не позволяват да извършим едно или друго действие, което се очаква от нас.
Трудно е регулаторът да действа в тази нова медийна среда с този закон. Аз смятам, че трябва да се преразгледат и условията, на които отговарят кандидатите за генерални директори на обществените медии, възможностите за удължаване на техните мандати, дали да остане условието за пет-годишен трудов стаж. Трудно е да се отговори и на условието кандидатите за генерален директор да излизат от фирмите си без да знаят дали ще бъдат избрани – тук обаче спазваме решението на съда.
- А бихте ли поискали да регулирате и онлайн медиите?
На този етап водим дебат какъв да е обхватът на регулация и какво може да наречем медия в онлайн средата. Аз смятам, че цялостно процесите в медиите вървят към саморегулация. И това е нормално, защото е белег за зрялост на гражданското общество. Но има тесни места в закона като защитата на децата, на потребителите, които следва да подлежат на по-сериозна регулация.
- Трябва ли генералните директори на БНР и БНТ да бъдат назначавани от депутатите в парламента, както подхвърли Вежди Рашидов?
Това е въпрос, който би могъл да бъде дебатиран. Но генералните директори трябва да се назначават така, че да бъде прозрачно, публично и ясно, кой ги назначава, по какви критерии. Смятам, че процедурата, която ние провеждаме е доста открита и ясна с тези изслушвания, възможността да се задават въпроси на кандидатите, фактът, че ние се мотивираме публично за нашия избор.
- А ако депутатите ги избират, няма ли да ги правят повече зависими от политиците?
Хората, които предлагат тази идея, трябва също да я защитят. Всяка идея може да се дискутира, но е важно да се знае защо и как се прави. Обществото може да си отговори на тези въпроси, тогава всяка една идея може да се сложи на масата.
- На вас какви ви звучи идеята на Вежди Рашидов?
Не съм имала време да размишлявам за това и не познавам практиката в другите европейски държави. СЕМ ще трябва да даде свое становище, ако стигнем до обсъждането на тази идея.
- Членовете на СЕМ се посочват от парламентарните групи и от президент. Политически независим ли е СЕМ?
До колкото съм запозната с практиката в други европейски държави по този начин се избират членовете на медийния регулатор. Внушенията за влияние ги е имало винаги, но на никой не прави добра услуга да се внушава недоказани твърдения и да уронват имиджа, на която и да е институция. Признавам, че ми е изключително болно, когато чета подобни твърдения, хвърлени в публичното пространство, които не са обвързани с никакви доказателства. А в конкретни случай хвърлят сянка и върху човека, избран да управлява съответната обществена медия и не допринасят за устойчивостта на имиджа на обществените медии.
От друга страна как се избират членовете на СЕМ също е въпрос, който би могъл да бъде дебатиран. Когато говорим за неправителствените организации, които да предлагат свои кандидати, въпросът е кой носи отговорност, че те няма да бъдат обвинени в зависимости – икономически или политически. Кой е добрият модел е въпрос на дискусия.
- Как реагирате, когато ви се обади някой политик и се опита да ви наложи свое решение?
Не ми се е налагало да ми се обади политик с цел да ми наложи. Може би и поради това, че СЕМ е много публичен орган и е под светлината на прожекторите. В известна степен това е и наша защита. Не е лесно да провеждаме всяко наше заседание в една стая пълна с камери и микрофони. Така спазваме една здравословна среда между нас и политиците.