След като стана ясно, че политическата класа, както и висшият и средният чиновнически елит на България са възприели за свой лозунг думите на Мохамед Али: „Невъзможното е нищо“ (Impossible is nothing), и че могат от язовири пустини да правят, хората в Бургас започнаха сериозно да се оглеждат за знаци дали няма да им… източат морето.
Терминът „страната на неограничените възможности“ трябваше да означава нещо съвсем друго… Ние ли грешно си мечтаехме, вие ли грешно ни разбирахте…?
***
Един министър спа в ареста. Малко е, трябва и още, каза ти, но по-тихо някак, не така силно като „смърт на мангалите…“
И даже малко се чудиш какво ли ще го сполети, нали? Поне така те чух да казваш публично. А те чух после не-публично да казваш: „Ако го сполети нещо по-страшно, това ще е опасен прецедент и много хора ще си кажат: ооо, значи и на „наш‘те“ вече им се случват такива неща, не сме закриляни… ее, значи няма да им правя услуги, че току виж ме сполетяло и мен”. Понашокаха му канчето и изпратиха послание на другите да внимават, но чак рязане на ръце няма да има“. Не го ли каза? Обърках ли се?
А после публично смени канала, сипа си и заспа в салатата.
А сега към другите престъпления от страната… тия са несъществени, касаят само някакви си хиляди и милиони съдби.
Едно варварско убийство (поредното), извършено от човек, който в развитието си е стъпил встрани от еволюцията и се е превърнал в нещо нечовешко. Изостанал, необразован, непознаващ не само законите на съвременното общество, но и законите на човечеството от хиляди години. Емоционално и социално творение на една система, която може да съществува и да продължава да е силна, само (САМО!) когато масата от хора, над които властва, е неука, апатична, необразована и насъскана – едни срещу други, за да не се насъскват срещу системата. Системата обаче предвижда (и няма никакъв проблем с това), че част от затъпяваната тълпа ще даде „малко накъсо“ и нещата в дадени случаи ще идат твърде далеч. Както и се случи. Системата няма нищо против. Убиецът от Галиче, който е неин продукт, не само не я заплашва пряко (те са недосегаеми), но и я подпомага, защото съдейства за разпалването на още омраза и различия между хората.
По друг повод, но бидейки в Галиче новият главен прокурор Иван Гешев каза: „Който каквото си е надробил, да си го сърба“. Поводът беше, че ще се преследват виновните за незаконното горене на боклук и че вероятно скоро някои от тях ще „сърбат“ нещо „надробено“. Цитатът е от неговата баба. От новият обвинител №1 се чу също: „… не ме интересува кой го е извършил…“ – демек: не е важно кой и какъв е извършителят или извършителите, а ще ги преследват и ще си получат заслуженото.
Което от гледна точка на момента е много силен елемент, можете да питате всеки, който се занимава със сценарно писане, но важи само за определена част от аудиторията. Другата част си казва: „А КТБ, а сценарият с хакерските атаки по НАП, а изтеклите данни, а зациклилите знакови дела, а виновните „клошари за пожари“? и т.н.…“
Преди почти година едно изследване, поръчано от Българския институт за правни инициативи, посочи че почти 70% от българите не се доверяват на прокуратурата и дават слаба оценка за дейността ѝ. Факт е, че тогава шефът ѝ беше друг. Факт е също така, че аз давам прогнозно „проучване“, че на 99% от българите не им пука особено как и дали работи нещо, пък дори и самите те да му дават лоши оценки. Докато не ги засегне лично. Тогава обаче е късно, а на другите все така не им пука.
Гешев каза, че не може да разкрива дали има и други длъжностни лица по случая, по които да се работи, защото е следствена тайна, все пак, а и няма разрешение от бившия си подчинен, а днес наблюдаващ прокурор Ангел Кънев. Което предизвика нещо като спомени за едни данни от разследването срещу уж виновните за хакерската атака срещу НАП, чийто разговори бяха показвани, снимки, данни от хода на разследването бяха пращани до медиите, ЕГН-та на засегнати, сред които и това на премиера, въобще веществените доказателства ги разглеждахме като в каталог на IKEA. Но притокът на спомени възникна сред малка част от публиката, другите само кимаха.
Силният момент, предизвикан от: „не е важно кой какъв е, ще гоним всички“ важи за една определена част от аудиторията, както вече споменах. Но няма проблем, защото тази част е около едни прилични 70-80%. Така че…
Който каквото си е надробил, да си го сърба.
А, чухте ли, че Емануела смени силикона? Ето:
***
Гешев каза още, че трябва да има взаимодействие между институциите… забравих да поясня – тук вече става дума за убийството в Галиче – та, трябва да има взаимодействие между институциите, защото данъкоплатците плащат на всички заплатите, за да ни пазят. Ама ние плащахме заплатите и за… оф, да не изброявам пак: КТБ, клошари за пожари и т.н. Както и да е.
Гешев определи от съществена важност обратната връзка с местната власт, за да се избягват в бъдеще подобни трагедии, като убийството в Галиче. Тоест – местната власт, в лицето на кмета, да речем, си познава „гнилите ябълки“ и ги държи под око или ги докладва на полицията – тя да ги държи под око. Което е чудесно, като идея. А, помните ли, че точно Галиче имаше едно време един кмет, който… как да го кажем – за който се говореше, че много биел, заплашвал, пак биел, вземал на хората разни неща, които са си били техни, после пак биел… За такива случаи какъв е протоколът за действие? Защото органите на реда са просто едни хора на заплата, които нямат никакво намерение да си издумкат картите на късмета, заигравайки се с арести на „гнили ябълки“, които са политически сприятелени тук и там, имат гръб и много пари. Вервайте ми.
Ама случаите са различни, казвате?, не е като да сравняваме побойници и рекетьори с убиец, а? Добре – значи ще залагаме превенция по избор, разбрах.
Има и един друг вид „гнили ябълки“. Те са обикновено млади, нахъсани, със скъпи коли и баща им е „човек-на-човека“. Местната власт предупреждава органите на реда, органите на реда вземат мерки, задържат по време на някакво деяние човека, после се спуска „директива“ по телефона (никога нищо писмено!) да се скъсат документите по ареста и все едно нищо не е било, гнилата ябълка излиза с усмивка на уста и прави пак същото. Искате доказателства? Е, разполагам само с лични разкази на служители от системата в София (никога нищо писмено).
Да познаваш контингента и да го държиш под око е едно, да са ти вързани или развързани ръцете да направиш нещо по въпроса, е нещо съвсем друго.
Следващият проблем е действията на гражданите по дадени случаи. Те – хората от живия живот най-добре познават „гнилите ябълки“, защото са преки потърпевши и живеят сред тях. Как да подадат сигнал, като знаят, че утре синковецът ще е на свобода, пред вратата им, с бухалка в ръка? Ще ги пазят полицаите? Ами, ако самите полицаи се обърнат срещу тях? Помните ли… на 30 ноември един човек от Златоград забеляза обърнато наопаки знаме, закачено на районното в града и сигнализира за нередността. След което започват да го викат на разпити, да го спират по улиците „за проверки“ и т.н. все трикове от инструментариума. Ето тук можете да се подсетите за случая:
И? Имаме обратна връзка, обратната връзка ни експлодира в лицето? Какво правим?
Да познаваш проблемите и да ги решаваш са две различни неща.
Гешев се почувства длъжен да припомни успеха с борбата с телефонните измамници, защото, както той каза, успехите се забравят, а оставали само лошите неща. Аз пък си мисля, че не е баш така. Вижте ни състоянието на футбола. Плачевно. Вижте ни „героите и легендите“. Но никой не е забравил или омаловажил САЩ 94, нали? Помним и се радваме. Направете и вие едно ваше постижение с такива размери, но не само в начална фаза – само до ареста, а после да ви съдят в Страсбург и да печелят, а осъдени в беге знакови фигури и корумпирани политици – нула… и ще ви се помнят успехите. Просто лично мнение, знам ли?
Направете едно САЩ 94 и ще ви помним успехите. Я, вижте Румъния. Значи можело. Или ние тука нямаме корупция? Мхм…
Мисля си: защо за престъпленията има наказания по закон, а за добрите дела няма, да речем, награди или нещо подобно? Защото добрият и подреден живот, който следва да живееш, когато спазваш законите, е наградата ти; и когато съседът ти ги спазва, а гнилите ябълки не са по улиците или… не дай Боже – в управлението – тогава налице е „наградата“.
Мисля си още и: колко ще е хубаво, за разнообразие, да нямаме в управлението хора с прякори. А най-добре и такива с професионални псевдоними да липсват, а? Ей тогава може и да отлепим от дъното. Знам ли?