Кой е победител и кой е победен в местния вот? Защо всеки неуспял в надпреварата твърди, че вотът е манипулиран или купен и защо президентът се намеси във вота? Изводите и поуките от тези избори - синтезиран анализ пред "Новини.бг." на политолога доц. д-р Стойчо Стойчев. Той е роден в Шумен през 1983 г..Завършил е политология в Централния европейски университет в Будапеща. Сега преподава „Анализ на политическия риск и прогнозиране“ в катедра „Политология“ на Софийския университет.
Един от важните изводи, които можем да си направим след този вот е, че
ГЕРБ е категоричен победител, но вече няма пълна хегемония в политиката и управлението на страната.
Мисля, че е хубаво, че има оспорвани битки по места, от това демокрацията може само да спечели.
Основните конкуренти на ГЕРБ на тези избори бяха регионални партии. БСП отсъства от повечето големи градове като Пловдив, Варна, Бургас и др. и там тя е заместена от други политически формации. В София алтернатива на управляващата партия са десните, а на по-масово равнище в страната са патриотите. ДПС продължава да си е регионална партия - и този път те не направиха пробив в София за общински съветник.
Феноменът всеки победен на избори да твърди, че те са били манипулирани
е сравнително нов, отскоро е. В средата на 90-те години на миналия век партиите не оспорваха често изборните резултати, основаваха се на международните организации, които наблюдаваха изборните процеси у нас - парламентарната асамблея на съвета на Европа и др.. От година и половина насам обаче започна това говорене. Първи президентът Румен Радев лансира тази теза, че вотът е опоречен, а след него и някои анализатори. Разбира се, той смята за честен само своят избор. Лансирането на тезата, че всеки следващ вот е манипулиран и нечестен, е много опасно, защото допълнително ерозира доверието в институциите. Към опяването на Радев сега се присъедини и Мая Манолова, която се опитва да внушава, че каквото и да се направи, изборите ще бъдат опорочени.
Гаранция за прозрачност на вота са представителите на всеки участник в комисиите
каквито е имала и г-жа Манолова навсякъде, на всяко ниво. Тези хора са политическите представители, които следят за нормалността на изборите и се подписват под протоколите. Трябва ли да смятаме, че коалицията на Манолова няма доверие на хората си, които са пратили в комисиите по места! Колкото до президента - не ги разбира изборните неща той и смятам, че е подведен от свои съветници. Трябва да внимава обаче да не се стигне до това с неговите камъни по неговата глава да мерят, когато занапред реши пак да се явява на избори. Добре, чухме мнението му за вота, но той продължава да го повтаря, което вече сочи за нездрав интерес от негова страна към гласуването. Впрочем, така направи и с коментарите за сделката с изтребителите, което наведе мнозина на мисълта, че Радев има интерес към нея. Сега като се тръшка прекалено много и за местните избори, да не вземе да излезе, че има някаква корист. Прекалената фиксация не води до нищо добро. Президентът не може да промени изборните правила, не му е в компетенцията, не му е работа това, нито пък да се занимава пристрастно с избора на нов главен прокурор. Той сам, чрез совалките, които направи неотдавна, създаде очаквания у някои НПО-та, че ще вземе активна страна по повод на избора на главен прокурор. Сам се вкарва в такива ситуации, а е добре да не се ангажира с неща и битки, които не може да изведе до край.
Поуката от този вот е, че има глад за алтернатива
и колкото и добри неща да направи ГЕРБ през годините, хората вече са ги приели за даденост. Има нужда от нови политически лица, но опозиционните партии не са в състояние да ги излъчат към момента. Хората имат потребност от мажоритарно гласуване и е добре това да се знае и от управляващите, и от опозицията. Резултатите сега показват, че всеки втори избирател е гласувал по различен начин за кмет, за общински съветник и за районен кмет. Което показва, че се търсят личности и партиите трябва да си селектират достойни и качествени хора. У нас партийните лидери, особено в БСП, се ограждат с посредствени и сервилни кадри, които да не ги застрашават. Да, ама такива послушковци не могат да издърпат никоя партия на друго, по-качествено и добро ниво. Един умен ръководител трябва да дава път за развитие на своите кадърни кадри. Иначе те се явяват в битки срещу тях и ги побеждават, както стана с Борис Бонев в София.