Съветът на ЕС прие вчера директива, която ограничава и забранява някои продукти от пластмаса за еднократна употреба.
Подсказаха ми, че заглавието ми може и да е, може и обаче да не е коректно, но аз така си тълкувам нещата. Все пак има и последващо уточнение, което затвърждава убеждението ми, че правилно съм разтълкувал новината:
Най-строги са правилата относно… и на прицел попадат десетте пластмасови продукти за еднократна употреба, които най-много замърсяват плажовете на Европа.
Не схващам как може да съм изтълкувал новината неправилно и заглавието ми да не е вярно…
***
Новината е чудесна и е една прекрасна крачка в правилната посока, що се отнася до спасяването на планетата ни, която, според мен, отдавна започна да крои планове как да се отърве от паразитите, наречени хора. Вероятно така успяваме да удължим поне малко срока си на годност. Кой знае?
С две думи: мерките са предложени от Комисията за борба с морските отпадъци. Забранява се употребата на някои ПЛАСТМАСОВИ ИЗДЕЛИЯ ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА, ЗА КОИТО СЪЩЕСТВУВАТ АЛТЕРНАТИВИ (продължавам да виждам доказателства, че трябва да си държа на заглавието!).
Намаляват, до пълно изчезване, продукти като пластмасови прибори, чинии, дръжки на балони, клечки за уши и подобни.
Радвам се, че съществува такова нещо като Съвета на ЕС (да не се бърка със Съвета на Европа!), самият ЕС и „лошите“ чичковци и лелички от Брюксел, дето националистите си плашат децата с тях, за да се приемат инициативи, които да спасят планетата ни. Очевидно ние сме с чугунени глави и дъвки „Турбо“ вместо мозък; „инвеститори“, туристи, обикновена и необикновена сган се надпреварва в темповете и количеството на замърсяване… Е, щом е така – страшният Брюксел бие през ръцете и ни спасява за*ниците вместо нас самите.
Комисарят по въпросите на околната среда Кармену Вела каза: „ЕС бързо и ефективно постигна законодателен акт по предложение, представено от Комисията само преди една година. Като цяло това ПОКАЗВА НА КАКВО Е СПОСОБНО ЕВРОПЕЙСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО — то отговаря на исканията на обществеността, е от полза за планетата и нейните жители и действително е най-прогресивно в света“.
***
Напоследък започнах доста да забелязвам и други пластмасови продукти, артистичните им прояви, къде ходят на почивка, с кого си лягат, с кого стават, колко харчат за глезотийки.
Забелязвам ги поради естеството на клетата ми професия (#КлетаПрофесия, #ЗатоваНиПлащатВредни) и всеки ден разбирам например, че:
„Черната ****** би шута на…“;
„Т*** В******* с джип за 200 бона“;
„……… опъва бръчки в Швейцария“;
„$%№€@ рекламира сутиени срещу 100 бона“;
„Еди-коя-си към друга Еди-коя-си: Знае ли майка ти какъв боклук си? К**ва!“;
„€§*())(*§% се гаври със сираци“;
„%§%*§* смени гаджето с богаташ“;
„А€*§€§€ с рози за два бона“;
„В рокля за 50 бона се омъжи Ц%€§“;
„К%€§§$ си снима голото дупе“.
Елит… Какво да го правиш!
Чертаят пътя. Модели за подражание. Как да не ги обичаш?
През последните месеци забелязвах как елитът се плюеше, плюнчеше и пенеше коя е по-богата и коя – по-бедна. Забелязах как една дама от елита се подиграваше на друга дама от елита, че в някаква европейска страна я засякла да чака влак… смотла бедна. Не знае ли, че колата е признак на статут, величие, трябва ти, за да мачкаш другите – да си знаят мястото, да те видят колко си готин и колко кинти имаш?!
По същото време дванайсетият (тогава) по богатство в света човек Сергей Брин, съосновател на Google, си се возеше, обут в кецове, на метро и пет пари не даваше за суетата на „елитите“ по света. Бил Гейтс се редеше на опашка пред павилион за тако. А сър Пол Маккартни се возеше на влак в родната си Англия.
Тези хора са благодарни за това, което имат. И са решили, че трябва да върнат жеста на света – занимават се с благотворителност, помагат на други да реализират потенциала си, спасяват застрашени общности. Те са хора, тръгнали от нищото и стигнали върха. Но пък, като се замисля, и нашите… елитите… и те са тръгнали от кръстопътя в живота, на който е трябвало да решат дали да се влеят в средите на селското стопанство или на шоубизнеса.
Както и да е. Нека ви разкажа една пренебрегвана история за един много богат човек и неговата изобретателност, когато става дума за социална ангажираност:
Човекът се казва Тане Чикиньо Скарпа. Бразилец. Милиардер. През 2014 г. 62-годишният тогава Скарпа заяви, че се вдъхновил от египетските фараони, които били погребвани с любимите си вещи, и ще погребе бентлито си, което струва $500 000. Правилно прочетохте – петстотин хиляди долара. Половин милион ДОЛАРА. Целият свят скочи срещу него, занимаващите се с кампании за проблемите на бедността го обвиниха, че е себичен разхитител и с парите от тази кола може да спаси хиляди човешки животи.
Скарпа обаче настоя, че ще си погребе бентлито и дори събра куп журналисти, за да отразят събитието.
Светът го мразеше.
Когато свръхскъпата кола пое пътя си към „подземното царство“, Скарпа спря „церемонията“ и заяви простичкото: Вие се възмутихте от това, че ще погреба една скъпа кола, а знаете ли колко по-скъпи неща се погребват всеки ден? Абсурдно е да погребваме тела, които могат да спасят човешки живот, който е по-скъп от всяка кола. Станете донори, разкажете и на семействата си!
Всичко се оказа гигантска каскада за социална реклама. В помощ на обществото.
Ето и една друга такава история:
Неотдавна Бил Гейтс направи презентация за последствията от смъртоносната малария в Африка. Той излезе мълчаливо на сцената, сложи една бутилка от минерална вода на масата и отвори капачката ѝ. Започна спокойно да говори за това, че има малария в Африка, че хора умират и светът трябва да действа. Хората го гледаха с безизразни лица. Тогава той им каза, че знае, че за тях това е много, много далечен проблем, че се намират на хиляди мили от Африка и тази болест не ги засяга и не ги интересува. Но тогава им каза: В тази бутилка имаше комар, заразен с малария, който аз пуснах на свобода, сега е сред вас. Изведнъж болестта ви се струва съвсем реална и близка, нали?
Хората си изкараха акъла и станаха повече от внимателни. Разтърси света им.
Разбира се, нямаше комар, но вниманието на хората беше спечелено и кампанията беше успешна.
Това са хора, които осъзнават и оценяват късмета си. Те не приемат това, което имат, за даденост и работят, за да правят планетата едно по-добро място.
От друга страна имаме беге елитът, който наднича иззад нужника, вкопчен в стотинките, от които и една няма да се изтърколи за добра кауза или въобще за нещо, което не е пряко свързано със собствените им за*ници, но пък самочувствието им определено може да засенчи и Бил Гейтс, и Скарпа, и Сергей Брин. Взети заедно.
Ицо Хазарта наскоро ни каза: „Хората, които слушат простотии, обикновено правят простотии“.
А представяте ли си… хора, които правят простотии за слушане…!