Не сме равни и никога няма да бъдем!

Добре, ясно е, че не сме равни; няма равенство, няма подобни красиви идеали извън книгите и филмите. Никога не е имало, а и изглежда скоро не се задават на хоризонта на човешката еволюция и цивилизация. 

Още в най-древни времена, когато прадедите ни са спели в пещерата, едни от тях са били до огъня, а на други им е мръзнал задн*ка до входа на пещерата. Няма равенство. 

Но може ли поне да е малко по-приемливо и „човешко“ разделението, а? Да не унищожаваме, за да показваме превъзходство. Може ли?

Аз например исках (може би все още искам…) да го има онова утопичното равенство, но не забравям, че наивници, като мене, искаха подобни щуротии, а едни други – тарикати, им се качиха на главите и обърнаха всичко с... ами – главата надолу. Наричат се комунисти и с право всички ги мразят. 

Преди няколко дни търсех материали за шоубизнеса, за да илюстрирам един контраст. Резултатът беше ползотворен, но не ми беше приятно да си припомня нещо, което отдавна бях загърбил. Всички тези снимки на български (нещо като) звезди, на световни такива; статии за разточителство и показност; припомняне за цяла една индустрия на показността. 

„Обичам хубавите неща, какво да направя?“, казват повечето от тях и се измъкват. Добре, няма лошо. И аз обичам хубавите неща. Хубавата кола е хубаво нещо. Хубавата кола с врати от злато е тъпо извращение. Хубавата пържола е хубаво нещо. Хубавата пържола, в която слагат злато, е позьорска тъпотия. Хубавата къща е хубаво нещо. Хубавата къща с диамантен полилей е… схващате идеята. 

Винаги съм се чудел що за удоволствие носят диамантите. Не, сериозно – какво удоволствие? Мисля, че никакво, освен демонстрацията на богатство. Рокерите носят дрехи и отличителни знаци, с които демонстрират принадлежност към определена култура, гето-културата си има свои символи. Всичко това е в реда на нещата, разбираемо. Така и богатите явно си имат свои символи. Само че…

Само че за кецовете и шапката на скейтъра или ботушите и якето на рокера не мисля, че са страдали хора, цели криминални кланове са водили войни, умирали са деца. Накъде бия ли? Златото и диамантите. Те не се появяват от въздуха. Хората ги копаят с кръв по ръцете. За находищата се водят гангстерски (а и не само) войни. Миньори умират. 

Няма как да не си мисля следното: хиляди утрепани от живота хора в Африка се завират под земята, трепят се по безброй много часове всеки ден, ден след ден, година след година, докато не умрат от инцидент или болест на 39. Умират там – под земята, с премазани ръце, премазани глави, задушени, мъже, жени, деца. Умират там, за да може богаташко да се окичи с диаманти, които освен, че го карат да изглежда като пълен глупак, показват на света, че богаташко е богат. Да започвам ли темата за палтата от естествен косъм? Да знаем, че и жената на богаташко има достъп до касичката. 

Всичко това е просто една табелка, която гласи „аз съм богат“. Защо просто не започнат да правят такива табелки и да ги дават само на истински богатите? Демонстрираш финансово положение, дават ти сертификат, че си богат и ти дават табелка – „Аз съм богат“. Да ги направят с различни степени. На нас – бедните – забранено да носим такива табелки, да няма обърквания. Няма да ни дават „лиценз“. Както сега например не можем да си позволим диаманти. Е, ще има и някой, който ще фалшифицира табелка-две, но пък и диаманти се фалшифицират сега, нали? 

Ще е много по-безопасно и за хората, и за природата. 

Аз имам часовник за $20, който чудесно ми показва времето, така както и часовника за $20 000. Но аз и собственикът на $20 000-ия часовник с инкрустирани диаманти, заставайки един до друг, нямаме еднакви шансове да се приберем с Мис Силикон, нищо, че и двамата можем да ѝ кажем колко е часът. Колко ще е по-лесно с табелка, а? Никой няма да се трепе, трови и умира под земята за табелката. Или пък… така и така сме прекалено много, все някой ще трябва да умре, а? 

Има нещо, което проспах през годините – кога стана модерно и мъжете да носят диамантени обици? Гривни? Диаманти около врата? Ще започнат ли да си слагат и диамантени тиари? Те изглеждат абсурдно, но трябва да демонстрират какво имат – пари. Много. (Добре, де, пак ще го кажа – табелки.)

Разбирам диамантите, които се добиват в полза на индустрията. Диамантът има отлични режещи и полиращи свойства. Незаменим е в това отношение. Само че… 

Само че има начин за добиване на изкуствени диаманти със същите качества, но с много повече плюсове, защото се създават по зададен критерий – качество, форма. Освен това синтетичните могат да се произвеждат в неограничени количества, което намалява цената им. Другото е ясно – никой не умира по време на процеса. 

Парите и контролът им явно е движещата сила на света. Но изглежда не само на този – нашия, материалния, изглежда движи и духовния, който ни води към вечния живот. Иначе как да разбирам тази новина: „Римското кметство и Ватиканът се скараха за монетите във фонтана ди Треви“? 

Объркан съм. Мозъкът ми направи каскада и изведнъж започна да се съмнява във всичко. Започнах да се питам дали все пак няма Рай за богати и Рай за бедни. С отделна чакалня и различно меню. Дали не са ни лъгали, когато ни обясняваха, че не можем да си занесем богатството на Оня свят? В такъв случай, жалко за този човек: „Мъж почина тази нощ в центъра за бездомни в София“ – нищо не си е взел… 

Сега сериозно. Мисля, че определен начин на живот води до това изкривяване. Да използваш богатството си за удоволствия е чудесно. И аз искам. Проблемът идва от това, че демонстрирането на богатство е станало едно от удоволствията. Ето хора с много пари, които се радват на живота, без да демонстрират състоянието си: Бил Гейтс, Елън Мъск, Лари Пейдж, Сергей Брин. Ето ви хора с много по-малко пари, които се радват на това да ни ги навират в очите: Кание Уест, Ким Кардашиян Кимбърли Ноуъл „Ким“ Кардашян (на английски: Kimberly Noel „Kim“ Kardashian) е американска риалити, Мегз, Златки (колкото и броя от тях да има), Д. Фотосесията. 

Да, знам, че до немалка степен тази среда се създава и от медиите – традиционните и социалните. Вече всеки може да надникне в канчето на имащите и да си помечтае да е като тях. А имащите могат да се изфукат и подразнят апетита на нямащите. Тази среда аз мога да сравня само с бавно загряваната тенджера. Сещате се – експериментът с жабата. Ако поставите жабата във вряща вода, тя ще изскочи от тенджерата. Ако я сложите обаче във вода с нормална температура и постепенно я загрявате, жабата ще хаби енергия, за да нагоди тялото си към променящата се среда, докато в един момент водата заври и жабата вече няма силата да изскочи. Тогава просто се сварява. 

Тези, които се усетиха на време и изскочиха от тенджерата, обърнаха гръб на лъскавите опаковки без съдържание, на риалити шоутата, на кухите силиконови лейки, на почти недостижимата мечта за диаманти и злато, сега гледат в тенджерата и не могат да повярват как другите, които прегърнаха всичко изброено, се варят бавно, а и им харесва – затъпели, безгласни, потъващи, дърпащи и света със себе си, защото са мнозинство. 
 

Последвайте канала на