Омбудсманът на Република България Мая Манолова има законов и граждански мандат в защита на правата на децата. От тази позиция осъществява системен контрол върху администрацията и органите на властта, които носят отговорността за политиките и нормативната уредба в тази важна за обществото и за всички граждани област.
В тази връзка, с особена загриженост и тревога следя нарастващото напрежение в обществото по повод на Проекта за Стратегия за детето 2019 – 2030 г. В институцията постъпиха десетки декларации, подписки, становища и позиции от граждани и организации, които дават ясен знак, че има сериозен проблем в диалога между държавните институции и родителите и това драстично раздалечава техните позиции.
Ето защо, след анализ и отчитайки различните гледни точки, изразени в досегашната дискусия в България по проекта за Национална стратегия за детето 2019-2030 г., настоявам:
Този проект на Национална стратегия за детето 2019-2030 г. да бъде изцяло оттеглен от правителството и обсъждането да бъде прекратено. Документът провокира страхове, като например, че се позволява драстично вмешателство на държавата в семейството, включително „принудително отнемане на децата от родителите им“. Мълчанието на всички отговорни институции и неглижирането на недоволството на реакциите срещу документа доведе до противопоставяне граждани срещу граждани, родители срещу родители, организации срещу организации. Този документ, който трябваше да ни обедини в името на децата ни, изведе на улицата протестиращи родители и ни раздели като общество. Особено разрушително е и противопоставянето на интересите на детето на семейните ценности, тъй като благополучието на детето не може да бъде отделено от това на неговото семейство.
Поради това по-нататъшното обсъждане на този проект за Национална стратегия за детето е немислим. Необходимо е изработване на нова стратегия, която ясно и категорично да изведе и намери баланса между „най-добрия интерес на детето“ и съхраняването на целостта на семейството, в духа на констатациите и препоръките, отразени в Доклад № 14568 от 2018 г., Резолюция 2049 (2015) и Препоръка 2068 (2015) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). В този смисъл, държавата трябва да концентрира главните си усилия и ресурси за подпомагане на родителите, изпаднали в криза, като в същото време ограничи прилагането на мерки за отделяне на децата от тях и изпращането им в приемни семейства, и за осиновяване, само до крайните случаи, и то в рамките на надеждна процедура, която защитава правата на децата и на техните родители от административен произвол, бюрократично бездушие, субективизъм и очевидни несправедливости.
В новия документ изрично трябва да се подчертае, съгласно Резолюция 2049 (2015), че бедността и недостигът на средства за обезпечаване на живота на семейството в никакъв случай не може да бъде единственият и водещ мотив за отделяне на едно дете от неговите родители. Нещо повече, наличието на възможности детето да бъде поставено в по-благоприятна за него среда не е достатъчен аргумент за отделянето му от родителите, а още по-малко за значително ограничаване на семейните връзки и контакти.
Като омбудсман настоявам да бъде организирана широка и задълбочена експертна и обществена дискусия за изготвянето на новия документ за детето, в която да вземат участие всички компетентни граждански организации и обществени фигури, които са изразители на различните гледни точки в обществото относно приоритетите на държавната политика за закрила на децата и семейството. Само така документът има шанс да бъде припознат от гражданите. И нещо особено важно – тази дискусия не трябва да остава затворена в рамките – права на детето, а да се свърже с дискусията за състоянието на семейството в България, кризата на семейните отношения и политиките за подкрепа на семейството.
В тази връзка, институцията на омбудсмана както винаги е готова да предостави независима среда, в която да се представят и чуят всички позиции.
Дебатът за децата ни, е дебат за бъдещето ни, който трябва да започне незабавно, трябва да започне сега, да бъде честен и открит. Само така ще се разсее впечатлението, че „замразяването“ на сега съществуващия проект изчаква по-добри времена, за да бъде отново сложен на масата.