Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и пр., са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаели, че нейний камшик повече боли от турския…
~Захари Стоянов, Русчук, 1 март 1886 г.
Странно съвпадение. Зловещо. Вчера изгоря една катедрала на другия край на Европа – Нотр Дам; днес ние отбелязваме годишнина от зловещия атентат в храма Света Неделя в София. Вчера беше Велики Понеделник в католическия и протестантски свят, 16 април през 1925 г. е бил Велики Четвъртък.
Това, което се случи вчера… дали е умишлено, случайно, знак Свише? Кой знае? Но знаем, че това, което се случи преди 94 години, е от ръката на злото; от ръката на БКП, продиктувано от решенията на Коминтерна и дирижирано от Кремъл. И никой и нищо не могат да изкривят истината, колкото и да се опитват, могат само да я замажат за малко и после тя пак ще се покаже. Истината има такова качество, какво да се прави, другари! Застига ви.
Но да видим какво още е написал Захари Стоянов много, много преди престъпниците от БКП да избият цвета на българската нация (тук нямам предвид само атентата, а и последвалите десетилетия тероризъм, който продължава и днес):
„Но трябва ли да бъдем благодарни и за това, че Русия ни освободи, за да ни зароби отново…“
„…днешното руско правителство, състоящо се от 56 души узурпатори. Това правителство иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има: бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз – добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!…“
Колко отдавна е писано това, а колко актуално е звучало през всяка една минута от онзи ден през 1886 г., та чак до днес. Ще е актуално и утре.
И кой знае още колко време…, защото:
„Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира.“
Годината вече е 1925-а империята вече не е руска, а съветска; БКП е обявена от съда извън закона и членуването в нея е престъпление срещу България. Това става след провала на дирижирания от Москва метеж през септември 1923 г. Както виждате тероризмът не е чужд на БКП. От Коминтерна са им дали „курс към въоръжено въстание“… какво да се прави!
Един от съдените за кървавия атентат е Станке Димитров. Той е бил съден за антивоенна пропаганда през Първата световна война и участие във Войнишкото въстание. След което е амнистиран.
Но не мирясва. През 1923 г. е арестуван преди избухването на Септемврийското въстание, защото е участвал в подготовката му. И пак е амнистиран през 1924 г. Но и пак, и пак не се спира, а продължава да получава хонорари от СССР, за да участва в унищожението на България. Той е един от осъдените задочно на смърт след гнусния атентат от 1925 г. Но той се скрива в СССР, участва дистанционно в подривна дейност, а през 1936 г. е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Смъртното наказание така и не го достига, но иронията на съдбата му е пълна – на 26 август 1944 г., малко преди гнусната му партия да вземе безвъзвратно властта в България и той да стане част от официалната престъпна шайка в страната, умира в самолетна катастрофа, на път за България, заедно с още български комунисти. Умират край Брянск, където са погребани. Имат и паметник там. Ето ви и един любопитен факт: Брянск и Дупница са побратимени градове. Дупница – в която Станке Димитров е роден, чието име до 1990 г. тя носеше и чийто прякор – Марек – носи футболният отбор на града. И Брянск, където умира малко преди черния 9 септември.
В Дупница има къща-музей на Станке Димитров. Но нищо, де, то в Правец има паметник на бай Тошо Тиквата. Доколкото знам в Германия НЯМА къщи-музеи на Айхман, Гьобелс, Хитлер, Гьоринг… но ще трябва да повторя:
Германия гледа на миналото си с критика и се извини на света за случилото се. Както един наркоман трябва най-напред да си признае, че има проблем с наркотиците, за да може да започне лечението му. Докато си казва, че няма проблем, си остава зависим. Толкова. Комунистите (тук, в Русия и навсякъде по света) така и не се извиниха за престъпленията си. Не само това, но и тези хора упорито не желаят да признаят, че стореното от тях е нещо лошо. За всичко намират оправдания. И, както виждате, държавите ни стоят на едно място вече десетилетия, а Германия е на светлинни години пред нас. Нищо, че е загубила две Световни войни. Русия не си признава грешките и си продължава по старо му – със „Сталински царе“ в управлението, а ние… няма нужда да обяснявам – огледайте се.
На 16 април 1925 г. военната организация на БКП, подпомогната от военното разузнаване на СССР, извършва кървавия атентат в църквата „Свети Крал” (днес „Света Неделя”), при който загиват над 200 души, а ранените са над 500. Загиват повече офицери, отколкото във всички войни дотогава. Загиват 14 генерали, между тях и ген. Иван Попов, който е участвал в четата на Филип Тотю, а е ранен и синът на Райна Княгиня – ген. Иван Дипчев. Трябва да се отбележи обаче, че атентатът е бил ръководен от Коста Янков, който пък е негов пръв братовчед – племенник на Райна Княгиня. Ирония.
Извършителите са наблюдавали как храмът се пълни с невинни хора, между които жени и деца – и въпреки това са задействали поставения по-рано взрив и са избягали. Това е БКП. Това са комунистите. Те и днес са такива. И всякакви опити да се изкара така, че извършителите са някакви си отцепници и не е имало разрешение от ЦК, са пълни глупости. Най-малкото заради сведенията от Московското съвещание на БКП през август 1925 г., на който с радост се говори за случилото се. Освен това е имало организирани групи за метеж, чакащи резултатите от атентата, с който са очаквали да избият цялото правителство и Цар Борис III и да започнат преврата. Или и организираните метежници също са били „отцепници“, а БКП е чиста, като сутрешна роса? Но знаем, че комунистите така пишат „история“.
Знаете ли какво се е случило на Велики Четвъртък, според Новия Завет? Тайната вечеря, след която следва предателството на Юда. И много символично – комунистите предават собствената си държава на империята на злото – СССР. За пари! Всеки един от тях е работел срещу хонорар и никой – за идея и идеал. За да внесе експлозива в църквата, клисарят Петър Задгорски е получил 11 000 лева. Терористът Марко Фридман е получавал заплата от 5000 лв.
„В следствените показания на Цола Драгойчева може да се прочете признанието ѝ: "Парите в партията оказаха твърде много своето пагубно влияние върху движението, защото и при най-елементарно посягане към какъвто и да било член на партията, за каквато и да било работа, той чакаше възнаграждение." (Даниела Горчева, liternet)
От гръцко иго сме се освободили за 200 г., от турско – за 500, но от съветско вероятно ще ни трябват 1000. Така ни прогресира продължителността на робствата. Освен това:
"И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ..." (Димитър Талев)
Заради това изречение „прогресивните“ комунисти изпращат Талев в лагер след 9 септември. Същите, чийто наследници днес реват за свободата на словото (и все така упорито не се извиняват за престъпленията на партията си, а се опитват с лъжи да ги оправдаят!)
А най-тъжното и страшното е, че те все още са тук и все още ни управляват, защото и днес от всички социални, политически и икономически върхове изникват, като гъби, агенти на ДС или наследници на „активни борци“. Без тях нищо не се случва.
Играхме си на „мирен преход“ срещу хора, които властта с кръв са я взели (предимно чуждата!) и само с кръв ще я дадат. „Мирен преход“, дирижиран от тях самите, само за да сменят маските за пред света. Самото СДС, на което българите така сляпо се довериха, се оказа пълно с агенти, начело с председателя си Петър Берон – агент „Бончев“ от Шесто управление на ДС.
Всяка държава си има своята човешка „утайка“, но в повечето страни тя живее на дъното. Комунистите тук взеха черпака и взеха утайката от дъното и я сложиха на върха. Още е там.