Доц. Стойчо Стойчев е роден в Шумен през 1983 г.. Той е завършил политология в Централния европейски университет в Будапеща. Сега преподава „Анализ на политическия риск и прогнозиране“ в катедра „Политология“ на Софийския университет.
- Доц. Стойчев, като специалист по анализ на политическия риск, как ще коментирате това, че ГЕРБ избра за водач на листата си Мария Габриел и показа, че не се съобразява с профила на първия в бюлетината на основния си опонент - БСП?
- В тези избори ГЕРБ иска да покаже, че е проевропейска партия на фона на останалите евроскептични леви организации. Фактически ГЕРБ избраха да сложат в листата си хора, които са пряко свързани с работата на ЕП. Те залагат на партийния принцип, на марката, а не на един или друг атрактивен кандидат, който да развлича избирателите. Колкото до БСП – очевидно е, че те искат да изведат предизборната битка на ниво кандидати.
- Как ще се развият тези противоречащи си подходи в хода на кампанията?
- Обичайно в евроизборите твърдите ядра на партиите определят резултата. В такава хипотеза, да се заложи на партията, е печеливша стратегия. Ако обаче се окаже, че има силно нагнетено социално напрежение, това би довело до наказателен вот и може да мобилизира вота около по-атрактивни и скандални претенденти като например Елена Йончева или Радан Кънев, който прави заявка да стане по-грубоват. Ще видим кой ще излезе прав. Но като цяло трендът на европейските избори не само в България, а и в останалите държави от съюза, е активността да бъде ниска и твърдите ядра да определят крайният резултат, като те не се влияят от никакви външни обстоятелства.
- При основните претенденти е така, а какво ще стане с останалите парламентарно представени наши партии – ДПС, ОП, Воля?
- Патриотите пропуснаха своя голям шанс да останат като единен монолитен политически субект и да се възползват от това. За разлика от всички неуспешни десни формирования, при ОП можеше да се сумират общо техните автентични избиратели и да вземат поне две евродепутатски места. Сега обаче рискуват да не вземат нито едно място.
Според мен Воля няма шанс да влезе в този ЕП, тъй като са партия на протеста и като такава са с повече шансове на местни, национални избори. Те нямат обособена твърда членска маса и трудно могат да разчитат на хард подкрепа.
Виж при ДПС можем да очакваме изненади, предвид не особено атрактивните листи на останалите партии. Движението вече не се притеснява да е втора политическа сила, личи от поведението на техните представители, каквито опасения имаха на предходния евровот, ако си спомняте. Сега социолози предричат 5 места за БСП и 2-3 за ДПС, но е възможно разликата да се стопи в полза на движението.
- Вашият коментар за огласените днес резултати на социологическо проучване на „Алфа Рисърч”, според което ГЕРБ и БСП имат почти равни прогнозни резултати?
- Според мен разликата между двете партии е по-голяма, не е така стопена. „Теренът” им е направен по време на скандала за апартаментите, тогава вероятно гражданите са се притеснявали да кажат, че подкрепят ГЕРБ. В отговорите на респондентите се забелязна това, но то не е задължително да се отрази в електоралните им предпочитания.
- По традиция атаките срещу управляващите винаги са най-силни, но само критикарското говорене в състояние ли е да доведе до създаване на алтернатива на тази власт?
- Не, не е в състояние. Но, ако се стигне до сваляне на тази власт, то е ясно, че иде управление на БСП и ДПС. Това ли искаме?! Не е разумно първо да се запали пожар, пък после да се мисли какво да се прави и как да го гасим. Такива сметки обикновено излизат много къси. „Демократична България” няма никакъв шанс да управлява страната самостоятелно в обозримо бъдеще. Ако изобщо се стигне да евентуално тяхно участие, то ГЕРБ е техният естествен партньор. Ама злостното им говорене сега, подкопава устоите на възможно бъдещо сътрудничество между тези партии. На какво разчитат те? На гьонсуратлъка да твърдят сега какви мутри са тези и онези в ГЕРБ, пък после с охота да приемат министерски постове, както се е случвало вече неведнъж и дваж. Българската политика е изключително немеродавна в това отношение. Всеки мисли в перспектива от днес най-много до утре.
- Ще постигне ли своите цели БСП с продължаващото отсъствие от парламента?
- Няма нищо страшно в това, че отсъстват. Това е тяхна легитимна стратегия да изразяват своето политическо мнение. В свободна България всяка партия има право да постъпва и така.
- Повече европейски или повече националистически ще е профилът на тези избори за ЕП?
- В цяла Европа в момента е много засилено антиевропейското говорене. Стана модерно да си националист, патриот, консерватор и опозиция на евролибералното. Друг е въпросът дали всичко, което е модерно и се търгува успешно, е полезно. Очевидно хората, които използват популистки послания, реторики, омраза, дребнодушие, нямат визия за дългосрочно управление. На фона на атрактивната г-жа Йончева, която ще се тръшка, ще повтаря колко всичко у нас е ужасно и отвратително, фалшифицирано и безнадеждно, се противопоставя кандидатка като г-жа Габриел, която е наясно с работата в евроинституциите. Всяка партия си има собствена стратегия, но все някой трябва и конструктивно да работи. Добре е да има носители на градивна политика, а не само демонстранти. Какво свърши примерно един Николай Бареков за България и за европейските граждани? Освен че пообиколи някои държави в Африка и твърдеше, че в страни с диктатури имало било демокрация!
- И накрая – след 16 години управление Реджеп Ердоган губи големите градове в Турция като Анкара и Истанбул. В Украйна пък комик спечели вота. Израз на какво е всичко това?
- В Турция обществото е дълбоко разделено почти поравно между привържениците на Реджеп Ердоган и на последователите на основателя на светската държава там Мустафа Кемал Ататюрк. Възходът на Ердоган се дължеше на икономическия подем в Турция. Сега обаче сривът там е налице и разклаща подкрепата му, като има заплаха устоите му съвсем да рухнат.
Виж, изборът в Украйна мога да сравня само с това - у нас хората да си изберат Бареков примерно, защото им е много атрактивен и забавен. В Украйна са заблудени, че един човек ще може да излекува социалните патологии в обществото им. Да, ама не става така – нито само един човек, нито само за един мандат такива аномалии могат да се изтръгнат.