Да живееш с 14 стотинки на ден. Да се срамуваш, че си изпросил 1 лев за автобуса, за да отидеш на работа и да не знаеш с какви пари ще се върнеш у дома. Звучи като измислен сюжет на филм, но за съжаление е реалност. Така живеят хора от Северозападна България вече месеци наред. И дори не знаят кое е по-лошото - да работиш без пари или фирмата да фалира.
Пореден месец в ръцете на тези хора са само фишовете им за заплати, а парите ги няма.
Оказа се, че работа има само за ден-два. Няма поръчки и пазари, но най-зле са хората. Токът не мога да си платя. Имам 40 години трудов стаж. Не мога да живея без ток, защото имам внуче на два месеца, заяви работникът Тодор Динов, цитиран от Нова телевизия.
На част от работниците им се налага да взимат пари назаем, за да стигнат до работното си място.
Много пъти съм се молил за 1 лев, за да дойда на работа. И от колегите съм взимал, за да се прибера, сподели работникът Цветко Чолаков.
Най-големият страх на хората обаче е това, че предприятието ще спре да работи. От ръководството уверяват, че хората няма да останат без заработеното. Нови планове и бъдещи поръчки пък ще спасяват фирмата.
Това са поредните машинации. Отгоре казват, че отпускат пари, от тук казват, че не ги получават, каза още работникът Николай Георгиев.
Така и днес тези хора остават с 14 стотинки в ръката или 1 лев назаем. В праха и мизерията, без пари, ток и храна. И в очакване дори, без да знаят добро ли иде, или зло.