Леко се свива електоралната подкрепа за водещите политически формации у нас, сочат данните на НЦИОМ три месеца след изборите у нас.
ГЕРБ запазва позициите си на първа политическа сила, ползваща се с подкрепата на 29% от избирателите. След местните и президентските избори регистрираме консолидиране на избирателите на ГЕРБ около политическите лица на партията и институциите на властта. Симпатизантите на управляващите все по-често реагират като хора, обвързани с партийна политика, когато дават оценки за обществените събития и политическите личности.
БСП има подкрепата на 17.5% от всички интервюирани. ДПС е трета политическа сила със 7% електорален дял. В сравнение с периода след изборите, не регистрираме значими промени в електоралните дялове на Атака и на Синята коалиция. Синята коалиция обаче взема известна, макар и неголяма електорална преднина пред „Атака”.
Към момента най-консолидиран остава електоратът на ДПС – 84% от избирателите на партията през 2009 г. и днес биха гласували за нея. Сред избирателите на БСП този дял възлиза на 79%, а сред тези на ГЕРБ – на 70%.
Сергей Станишев продължава да е най-одобряваният лидер на парламентарна група, посочен като добре работещ от близо една четвърт от българите. Георги Първанов и Сергей Станишев имат висока подкрепа сред избирателите на БСП, като 70% от социалистите одобряват едновременно и двамата лидери. Тези данни говорят за отсъствието на големи лагери от крайни привърженици и противници на единия или другия от двамата леви политици. Доколкото въпросът за лидерството е на дневен ред за БСП, и е изключително важен за избирателите на партията, трупането на напрежение сред редовите симпатизанти не способства за нейната стабилност и добро бъдеще.
Що се отнася до разпределението на политическо влияние, нещата изглеждат "застинали" само на пръв поглед. В публичното пространство вече излизат различни сигнали за търсене на управленски алтернативи. Заявката на Меглена Кунева е факт. Правят се и опити за обединяване на политически субекти, останали под бариерата на парламентарното представителство през последните години. Допълнително картината на политическото роене се усложнява от деленето на симпатизантите на партия „Атака”. НФСБ не изчезва от политическата карта след изборите от 2011 г., а макар и слабо засега, е забелязана и заявката на Слави Бинев за политическа партия.
Във времето до края на календарната 2012 година очевидно ще наблюдаваме тестването на различни политически идеи, проекти и лидери. Тепърва предстои да се изследва и анализира дали това ще отслаби позициите на управляващите в навечерието на парламентарния вот през 2013 година, или ще способства за изграждане на стабилни партньорства и коалиции.