Животът на десетки българи бе застрашен, а четирима се натровиха със спанак, примесен с татул и влязоха в болница. Производителят на тази токсична смес бил „голям” и подобаващо е произвел 1700 кг от вредната зелена храна, която необезпокояван от никакъв контрол, е пратил в търговската мрежа. През това време явно от БАБХ и други ревизори от знайни и незнайни институции са си бъркали в носовете. Но пък за това си лежерно занимание са си получили немалките заплати.
Ние, простосмъртните потребители се питаме, не е ли време БАБХ – Българската агенция за безопасност на храните да бъде спешно преименувана на БАОХ – демек, Българска агенция за опасни храни. Защото не ни е ясно каква е дейността и ролята на тази бюджетна структура и на служителите в нея.
Официално: „Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) следи за спазването на изискванията към храните, мерките и условията за осигуряване хигиена на храните и тяхната безопасност. Контролира опаковането, етикетирането, представянето, включително и рекламирането на храните. Нейна задача е да следи за спазването на изискванията към всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни. Определя условията и реда за производство и търговия с храни, посочва правата и задълженията на лицата, които произвеждат или търгуват с храни”.
Неофициално пък ние питаме: кое от гореизброените задължения на агенцията е изпълнено при производството, опаковането и доставката на отровния спанак с татул в магазините?
Отговорът е ясен, а когато фактите говорят, е редно и наглите чиновници да замълчат.
Голям праз, че някакави от тези службари в Пловдив се задействали и пратили да изземат отрвната храна от търговската мрежа. Като не е трябвало изобщо да я пускат там и отговорността е тяхна. Утре току- виж някой „голям” търгаш решил да забърка и отвара от вино с татулец и пак няма да има кой да го спре. Докато, разбира се, отново не се натровят първите жертви... . Впрочем в романа „Татул” на Георги Караславов бе описано зловещо отравяне с такава отвара.
Чиста случайност е, че сега се разминахме без смъртни случаи. Защото: „Татулът е силно токсично растение. Всичките части на татула са силно отровни. В по-големи дози приемането му е дори смъртоносно”.
Затова този случай не бива да се подминава с лека ръка и да се „замита под килима”. Справедливо е да има наказани по веригата от производителя до търговците и проверяващите. Вместо да се утешаваме пак, че „малкият дявол е бил”. Иначе хората с основание могат да си мислят, че на системата у нас не й пука за тях, не се грижи за безопасността и здравето им, а напротив - мъчи се всякак да ги трови.