Факт е и всички го знаем – ние сме юнашко племе и страна велика. Щяхме да сме на върха, но… срещу нас вилнее световен заговор и не спират подлите атаки на заговорниците от цял свят.
Създателите на Twitter си живеят царски, „на широко“, в охолство и радост, а ние – бедни. И то при положение, че самата идеология на Twitter е българска.
За какво става дума ли? Да обясним първо какво е Twitter и как работи. Това е социална мрежа за споделяне на мъдри мисли, ограничени в 140 символа. Става за новини, житейски напътствия, мъдрости, караници, предсказания, псувни, мотивационни речи и др.
Кратко и ясно, а съдържа цялата мъдрост на света.
Откъде идват корените на тази световна мрежа? Ето откъде:
„Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия“; „Всеки комсомолец – пример за хулиганите!“; „20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!“; „Съветските болни - най-здравите болни в света! Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!“; „Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система!“; „25 години народна власт - 25 години цирк“; „Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, а после - цял живот мъртъв“.
Ето това са блестящи примери за сбита комуникация на върховно ниво. Комуникация, която подема и издига духа, мотивира и повежда. Масите. Народа. Към светлото бъдеще.
Тези светли лозунги са дядото на съвременния Twitter. Кой не е съгласен? Да не спорим сега, защото… „Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0,05 стотинки“.
Това, изглежда, е породено от желанието на нашенеца да комуникира със света в кратка форма. Но желанието не би било достатъчно, ако липсваше талантът. А той, както видяхме, е налице.
Чудно ли е тогава на някой, че именно в страната-родина на хайку – Япония, нашенският гении е изписал „Локо София“. Първо вижте колко много се съдържа в това: „Аз бях тук“; „Фен съм на Локо-Сф и Локо е най-велик“; „К*р за Левски и ЦСКА“; „Стената ви, уважаеми японци, е така чиста и добре поддържана, че притегля изобразителното и писмено мое изкуство, браво, респект, аферим!“ Уважение изразява, един вид, към чистотата и подредеността, към културата.
Надписът освен това е допълнен от нещо много важно – година на създаване на творбата (2018). Което иде да покаже сигурността на твореца, че тя ще пребъде за поколенията и те ще разберат, че през лето Господне две-ѝляди-и-осемнаеесето той е оставѝл посланието си там, на туй историческое мéсто.
Не е очаквал творецът да го трият (все едно е коментар на виолончелист във форум на Софи Маринова). В крайна сметка, творецът иде от страна, в която такива шедьоври не се заличават, а се оставят по стените, било то и на мемориали. Освен на космическата ракета с автомата в Парка на свободата, дето ѝ викат паметник на съвеЦката армия. От там ги махат, че в Москва не им разбират главите от изкуство и са големи киселяци и се сърдят.
Виждате, че творецът не е някой балък, дето гледа само преходното и мимолетната слава. Не, той е оставил посланието за бъднините, за поколенията. Това иде да ни покаже тая тъпот… прозорливост.
Е, сега малко тъпо стана японците като изтриха изкуството от стената… ама няма да им се сърдим, те са друга култура, не ги разбират нещата, не са дорасли до това ниво. Нищо, ще достигнат и те някой ден до нашите висини културулоги… културнолог… култтрунолич… абе, на културата!
Но сме ги впечатлили де – личи си. Репортажи направиха, хората интервюта дават по телевизиите, впечатлени са. Това, ако беше в България, на никой нямаше да му направи впечатление. Но ние сме друга работа – ние така сме свикнали с високото изкуство, че вече не ни прави впечатление. Преяли сме с интелектуален черен хайвер, един вид.
Кой от кого е бил вдъхновен е трудно да се каже, защото двата шедьовъра се пръкнаха някак едновременно (или най-правилно е да се каже, че гениалните мозъци мислят еднакво), но ето как същата форма на изкуство се появи в пространството и у нас, на родна почва – в България.
Шефът на телевизия „Алфа“, депутатът Волен Сидеров, човекът-коалиция, демонстрира перфектен усет едновременно към кратката литературна форма и към поразяващия маркетинг. С няколко кратки слова направи такава реклама на телевизията си, че е на ръба да влезе в учебниците.
Като истински майстор на шедьоври на краткото слово, лозунгите и мотивационните речи, Сидеров само с няколко надписа, които пусна на черен фон, предизвика към „Алфа“ такъв интерес на обществото, какъвто нито едно предаване на споменатата телевизия вероятно не е имало. Това може би е било върхът на интерес от страна на други медии, обикновения нашенец и колегите му депутати. „Алфа“ може да не е имала такъв рейтинг от създаването си, какъвто закова с няколко думи на черен фон. Брилянтно! Рекламистите по света си гризат моливите от яд и завист.
Ако се чудите как се печели симпатията на електората, ето как – с разговор-монолог във формат „табелка с лозунги“.
Тръмп седнал да се прави на майстор на Twitter-а… Ха. Ха. И как ще стигне нашите висини, при положение, че ние с БГ-Twitter-а работим още от десетилетията на соца?
Сега… трябва да кажем, че (вероятно заради неопитността, не от лошо, разбира се) друг един представител на патриотичния дух в страната – Бареков, малко развали формáта на изказа с едно така-а-а… по-дълго писмо до медиите.
В него намекна човекът, че „като лидер на единствената призната политическа партия в Европа“ носи такава сила – като супергерой от комиксите, който още не я е овладял напълно, като един прохождащ Спайдърмен – че, без да иска, е разклатил цялото правителство. Ама от добри намерения, де. Толкова е силен, че именно той е причината за разтърсването на коалицията.
Разни недобронамерени хора се намериха да кажат, че изказът му бил като на наскоро спечелил от тотото служител в аграрния сектор, който изведнъж е станал „висше общество“ и на всяко изречение намирал начин да се похвали колко е богат (е, в случая – богат с влияние и сила, да не си помислите сега нещо).
Ами какво да направи човекът? Да лъже ли? Да крие което си е вярно ли? Няма, разбира се, не подхожда на лидер на такава сила.
По друга една линия на темата с комуникациите и най-вече посланията трябва да се отбележи и още:
След като Сидеров наскоро подгони едни чужденци да ги убеди, че са „гейс“ и трябва да говорят на български, когато са в България, се притесних, че това може да удари по туристическия бранш, който самият Волен С. цяло лято защитаваше. Затова искам да кажа на руските туристи и пребиваващи в България, че за тях е безопасно.
Товарищи, для вас тая работа не вáжи. Ако се натъкнете на български депутати, спокойно можете направо на руски да си се разберете. Даже ще им е приятно да си попрактикуват втория майчин език. „Гейс“ са само тия, дето плямпат на английски, понимаешь?
Dear англоговорящи…
Гейс, тоест „гайс“, исках да кажа…
... какво да ви кажа – оправяйте се, тука е така. Ей ви я Гърция, ей ви ги другите морета и градове, там патрЕотите им се мъчат да говорят разни езици.
За да сме честни, ще трябва да си признаем, че и други държави се прославят с такива чутовни тъпот… прояви на артистично мислене и изкуство, но те замазват успехите си – имат „и това, и това“, дето се казва; докато при нас съотношението е 99:1. И колкото и да се опитват Гришо, Златните момичета, Кристо Явашев и кой ли още не, да скрият и замажат тези постижения на БГ гения, още 200 години няма да могат.