БСП – на всяка криза похлупак

Pixabay
share

На думи е лесно: да обичаш, да мразиш, да си жертвоготовен, да се „впускаш“ в битки, цяла държава да променяш, да реформираш, да обещаваш, да съблазняваш. Да, на думи е лесно. 

Всеки, наблюдавал рефлексите и поведението на БСП, знае за какво става дума. 

Мислех да започна това тук с думите на Левски: „Дела трябват, а не думи“, но се отказах – съгласете се, че щеше да е много помпозно. А и още нещо: състоянието на соц. пространството у нас не предполага чак такава сериозност, нали? 

Разбрахме, че „Визия за България“ не е готова и се доизработва в движение, от БСП ще се допитват до хората за това и онова. От една страна не е лошо да се питат хората, разбира се. От друга – стои фактът, че програмата-слънце не е готова, но това не обезкуражава БСП да се опитват да протегнат ръка към властта. Още сега.

Веднага я искат. А какво ще я правят, ако я вземат?

Освен липсата на ясна стратегия (и тук не говорим само за споменатата „Визия за България), в БСП се видя, че има известно вътрешноведомствено напрежение. Много хора се подвеждат в такива моменти и агресията им, натрупана в следствие от напрежението и стреса, избива в грешни посоки и правят неща, за които после съжаляват.

Лошо е, когато това не е отделен човек, а цяла една партия. Защо тогава е това желание за власт сега? 

Възможно ли е да е заради това, че използват кризите, за да удрят по правителството? Да, те знаят, че в момент на криза има недоволство. Използват момента. Ако стане – стане. Ако ли не – чакат следващия случай. На принципа на телефонните измамници – „все някога ще върже“. 

Използваха убийството на Виктория Маринова, за да яхнат вълната на недоволството и да настроят хората. После се оказа, че убийството е чисто криминално и няма нищо политическо или конспиративно. И излезе целият отдел „Пропаганда“ – сайтове с неясни собственици, лъхащи на рубли, както и платени тролове по форумите да пишат, че е постановка, а журналистката е застреляна от професионалист. Един-двама, влюбени в конспирациите, им повярваха, но като цяло не хвана много дикиш.

Трябваше по-тежка артилерия – Елена Йончева каза, че не вярват (съвсем както и Москва не вярва на сълзи!), докато не се направи международно разследване. Айде сега – всички знаем, че, ако бяха поискали такова разследване, същите герои от БСП щяха да скочат да кажат: „Видяхте ли – толкова са некадърни, че им се налага да търсят помощ отвън. Никакво доверие в институциите“. 

(Тук няма да си правя дори труда да обяснявам, че говорим за създаване на истерии и разклащане на стабилността на държавата. От БСП вероятно ще обяснят, че това е нещо необходимо, за да се сменят управляващите. Тоест – те да дойдат на власт. Така че – да, от тяхна гледна точка си е необходимо). 

И-и-и… стигнахме до здравеопазването. Скандалите с подменените лекарства за онкоболни не са отшумели напълно – удобно си е да се отиграе и това, нали? И резултатът (с натрупване) – вот на недоверие заради здравеопазването

И изведнъж, вотът на недоверие заради здравеопазването, се случва на фона на друг един скандал, свързан със смърт заради далавери. (Присъда: смъртна/ Обвинение: родени в България!

Става дума за Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания – консултантски услуги и проекти за ремонти, които не са реализирани; купуване на лекарства на завишени цени; нарушения на процедури по обществени поръчки и липса на контрол по съмнителни договори. 

Би било добре дошло това в офанзивата на БСП, ако не беше излязло припомнянето, че при първия одит на болницата, шеф там е Георги Михайлов, който после е… (точно така, правилно предполагате) депутат от БСП! 

И за да е пълен „майтапът“ – става и зам.-председател на парламентарната комисия по здравеопазване. 

Ако ги съдим по думите им – велики са, спор няма, щедри са и милеят за родината и хората. Ако ги съдим по делата… е, не съвсем. Социалисти-милионери. 

Още едно странно разминаване на ценности: от националното обединение на жените социалистки искат да се обърне специално внимание на превенцията и борбата с домашното насилие и насилието над жени и деца. Странно – същите социалисти, които скочиха срещу Истанбулската конвенция, която ясно отразява именно това. И се радваха като партизанин на мандра, когато съдът излезе с решение срещу нея. Малко двулично някак си…

Искат и повече жени в политиката, особено в предстоящите местни избори. Трябва да си помислят въпросните жени обаче доколко това ще е в тяхна полза, защото току що завърши един, да го наречем – социален експеримент, един социален лакмус за това къде са БСП – частичните местни избори в 3 населени места. В 2 печели ГЕРБ, в третото – ВМРО. БСП загубиха с огромни разлики (все едно Ботев Враца бяха излезли срещу Юнайтед), а в Суходол, област Силистра, БСП изобщо пък и не представиха кандидат. 

Двоумя се: дали да съм възмутен, че на БСП не им пука достатъчно за едно малко населено място, че да не излязат с кандидат; или да ги поздравя за мъдрото решение да не набутват кой да е, колкото да имат някакъв кандидат. То се е видяло, че нямат кадър (къса резервна скамейка, както се казва). Избирам си второто: поздравявам БСП за решението да не бутат някой просто заради идеята. 

Почнахме някак да свикваме и да не ни прави впечатление, когато от БСП обещават „на едро“. Но подценяваме риска – има хора, които все още се връзват. Иска им се да вярват, че понякога пръчката е вълшебна. 

Подценяваме упорството и глада за власт и изява. Някога Джорджано беше посмешището на страната, но той упорито не спря да натрапва присъствието си, игнорирайки всички подигравки (мислеше, че вали, докато го плюеха), и стана известен. Че дори се добра до статута „звезда“. Или поне „популярен“. 

Внимавайте – сега може да са ни забавни опитите на БСП да вземат властта, но после няма да ни е никак смешно. Защото помним какво става, когато червените са на власт. Всъщност… помним ли? Че късата народна памет се оказа едно от оръжията на комунистите. Нали знаете – по БайТошово време всичко е било цветя и рози, не е имало лагери, не са затваряли за политически вицове, не са стригали по улиците, не е имало печати по краката, свобода на словото – навред, свобода на личността, море за всички и евтини кебапчета! 

Обещават БСП „на едро“. Намекват, че ще направят ДДС-то 5% на хляба и сиренето. Защо не на книгите, например, е загадка. Може някой да поумнее от четене и да се опомни ли? Я, по-добре – осигури му на нашенеца евтинко да си хапне и ще ти е благодарен до гроб. Просякът и робът на малко се радват. 

А и детските градини трябвало да са безплатни. Така е, трябва. С времето може и да станат. Но това време не се свежда до годините на един мандат, а на дълга икономическа еволюция – десетилетия. Никой не може да обясни как хем данъците ще се намаляват, хем социалните услуги ще са безплатни. Кой ще покрива разходите? Милионерите от БСП? Е, ако е така – може. А-а-а-а, те затова са ги трупали тия милиони – да са им готови, като дойдат на власт – те за нас ще са. 

С риск да се повторя, ще трябва да кажа, че БСП се държи като млада партия, която никога не е участвала в управлението и нищо, ама нищо не ѝ тежи на съвестта.

Добре, да кажем, че не помните Луканов, Виденов и по-назад във времето или дори и Станишев. Добре. Но поне Орешарски го помните, нали? Протестът, който продължи година. Кога в България е имало подобно нещо друг път? Колко бунтове имаше през последните 30 години? Бунтове, не протести. И все срещу комунисти. 

В тоя ред на мисли: какво ли не преживяхме – на неща, които ще ги пишат в учебниците по история – ние сме преките свидетели (макар че в нашия случай май по-удачна е думата „оцелелите“); минахме през Луканова, през Виденова зима. Как епично звучат тези имена, а? Кънтят като предсказание от притча. А ако сега БСП дойдат (това може да стане, ако ГЕРБ си вкарат някой автогол и сами се бият – не е нещо нетипично за БГ спорта и от БСП дебнат), ще ни запокитят в нещо, което ще наречем „Нинова зима“. 

Някак несериозно звучи. Като заглавието на някой не много известен народняшки разказ на Йовков. 

Дори и потенциалната им криза не звучи сериозно. 

Водещи новини

Още новини