Новото ни Турско робство. Как да го наречем?

„… По тази стълба се разиграва безспирен карнавал на властта на човека над човека, върви манифестация от катерене, бутане, удряне и блъскане, на стремглаво изкачване и на насилствено слизане… 

… Лъжа и истина разменят своите стойности с честотата на променливия ток. Ние имаме държавници, които нямат държава, личности, които нямат лица, политици, които нямат политика… 

… избори, в които няма избор, съд, който сам е осъден“. 

Из „Задочни репортажи за България“
Георги Марков

Преди повече от 40 години тези думи са били изречени, а звучат сякаш вчера… 

Георги Марков е онзи, който дълго време е наблюдавал свинщините от първия ред, самият той си е признавал, че е бил в среда, която е облагодетелствана (или прокълната, зависи от гледната точка) да вижда всички свинщини на режима и подменени човешки ценности. Подменени с психопатски желания и амбициите на сериен убиец. 

В последния ден на този първи за 2019 г. месец поглеждаме назад, за да видим какво ни направи най-силно впечатление в последно време. И ще разберете защо интрото на текста е такова. 

Скандалните строежи и унищожение на природата. Влязохме в полезрението дори на Би Би Си. Разбрахме, че една гора може да е, може и да не е гора. Зависи от настроението на инвеститора. И от правна гледна точка е изрядно и вярно. Разбрахме, че защитените дюни не са чак толкова защитени. Че брегът, като цяло, не е наш, а е „техен“ и, ако искат ще е земеделска земя, ако искат – открит космос. 

BBC News

Чиновниците „изпълнители“ на тази пиеса на абсурда от десетилетия не познават срама, напротив, те вероятно са горди с това колко са изобретателни. Ако един ученик се омаже с някоя задача така, той ще умре от срам; ако един работник си свърши работата така, ще го уволнят. Но не и „изпълнителите“ – те ядат и пият за чужда сметка цял живот и се гордеят с това. Че паразитират. 

В България честният труд е тачен само за пред хората, но иначе завиждаме на мутрите, на измамниците, на корумпираните и си мечтаем да сме като тях. Безгранично двуличие. Защо? Защото българинът знае, че с честен труд ще получи само болести и ранна смърт, докато в нормалните държави хората с работата си (честната си работа) спестяват стотици хиляди за златните си години, а преди това си купуват къщи, коли, здравеопазване, всичко. 

И това тук е така от онази заветна 1944 г., когато червеният ботуш е сгазил България. Кой вярва, че комунизмът си е отишъл през 1989 г., при положение, че техните деца и внуци пак държат властта – имат си партии, имат си фирми, с които получават пари по европроекти, имат си всичко и ще си го имат, докато са послушни пред кораба майка – онзи – дето е малко пò на Изток. 

„Инвеститорите“ тук не знаят свян и спирка, защото те са свикнали да получават каквото си поискат – както го получаваха преди, когато ги наричаха другари и се ползваха с привилегии – кой от Политбюро, кой от ЦК, кой от ДС, кой роднина техен. И сега децата и внуците им правят същото. 

*

Другото, което ни се завря в очите този месец, беше скандалът около Елена Йончева и скандалът, който тя се опита да стартира с информацията за Банов. За Йончева вече писах – не искам да се повтарям. Ще отбележа само отговорите на въпросите, които ви се въртят в главата от последните два дни: Защо сега се разгласява разкритието за аферата „Ало, Банов съм“? И защо не е уведомена прокуратурата?

Отговорите (ще се изненадате, но) са изключително прости. Предполагам, знаете или поне се досещате какво означава Timing – избор на подходящ момент. Имали са информацията, но тя не би била полезна, ако се „изхаби“ просто така в неподходящ момент. Сега: първо идват избори, в кампания сме; второ – Йончева получи удар, трябваше да върнат удара. Целта беше постигната. Второ: ако внесеш сигнал до прокуратурата, не можеш после да разгласяваш така публично информацията и да правиш такива ефектни постановки. Просто защото информацията става следствена тайна и край. Тоест ще загубиш ефекта на рекламата. 

Малко история: 

Елена Йончева е завършила телевизионна журналистика в Москва с отличие. От 1994 до 2009 г. къде официално, къде – не, са двойка със Сергей Станишев Сергей Дмитриевич Станишев e председател на Националния съвет на БСП, министър-председател на, с когото се познават именно от студентските си години в Москва (не къде да е, а Москва!) 

Писна ми да говоря със заобикалки. Затова ще кажа каквото ми се върти в главата от години. Не е много трудно да станеш „голямата работа“ в която и да е сфера (дори журналистиката), когато гаджето ти е политик и баща му е от ЦК, а после самият той е… министър-председател. Когато и двамата сте закриляни, та закриляни. Когато само казваш „искам“ и получаваш. И, честно казано, някой да ти бутне запис в ръцете наготово – не е разследване, а си е чист късмет, дошъл благодарение на позицията ти; също както документалните филми не са разследване, а са си именно това – документални филми. Това правеше Йончева. А сега… сега е депутат. При (о, каква изненада!) комунистите. 

*

Да се върнем пак на първата ни тема – „инвеститорите“. По време на Турското робство не самите турци са били „врагът“. Врагът е бил (както и самият Левски е определял) властта. Освен нея враг са били и  чорбаджиите изедници. Тогавашните „инвеститори“, с други думи. Кръвопийците. Българи. 

„Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата“. 

„Патриот“
Христо Ботев

Сменете малко имена, дати и постове и какво имаме? Съвременната ни картинка едно към едно. Едно време чорбаджиите изедници са се кланяли и служили на чужда власт и държава за лична изгода – точно както и днес, просто държавата и властта са други. 

„Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…“

Захари Стоянов

Захари Стоянов го е казал това, не аз. Нямам какво да добавя. 

Прави впечатление през годините, че тези днешни чорбаджии не умеят да работят нормално. В една нормална страна те най-вероятно ще бършат масите в закусвалня, но тук (защото са „наши хора“) са „инвеститори“. Ако инвестират в строителство, то е калпаво или бетонират плажа, или строят в защитена зона, или се подиграват с всякаква естетика в градоустройството, или рушат паметници на културата; ако инвестират в земеделие, все има документни измами за продукция, която не съществува, но са взети парите от Брюксел за нея – винопроизводител печели европари, за да посади овощни дръвчета, за да може плодовият вкус на виното му да е от истински ябълки, а не от прахчета. Посажда няколко овошки пред винпрома и ги нарича „овощна градина“, нататък продължава да блъска прахчета във виното си. Без коментар. Ако инвестира в IT, краде софтуер и идеи. Една нормална мисъл за бизнес няма, извън кражбите и измамите. 

С тоя багаж на раменете си България трудно ще се изправи. 

Ако онова е било Турско робство, това сега как да го наречем? 
 

Последвайте канала на