„Никога не съм гонил Мая Манолова. Това е фалшива новина. Истината е, че тя сама прецени, че трябва да напусне“, заяви вицепремиерът Валери Симеонов.
Да се използва изразът „фалшива новина“ напоследък стана показателно за това, че някой се защитава от нещо и иска да избегне реалността. Представете си в днешно време – как например Хитлер казва, че нападението над Полша е фалшива новина, има си добри PR-и, вършат си работата хората, всички му вярват. Знам, че не е смешно. Но съвсем не е невъзможно, нали?
Може би е време да спрем да вярваме просто ей така на когото и да било. Пък било то и на вицепремиер.
„Аз не мога да си позволя някой да ме КАНИ, за да си свърша работата“, заяви Манолова и поясни, че нейно законово задължение е да е там, където се обсъждат правата на българските граждани. „Следващият път Валери Симеонов да прочете хубаво законите. Не става въпрос, че са отстранили Мая Манолова, отстраниха гражданите. От какво се пазят? Какво крият?“, попита тя. Това се случи по време на заседание на Тристранката, на което се обсъждаха промените в наредбата за ТЕЛК и промени в Кодекса за социалното осигуряване, свързани с пенсионирането на миньорите.
Когато Омбудсанът трябва да се обяснява защо е бил някъде, защо си е вършил работата, нещата са ясни – моделът е така развален, че гражданите наистина са „отстранени“.
Да погледнем и още други идеи, хвърлени в общественото пространство от човек с власт:
„Нерегламентирана търговия между български и турски гражданин е причината за появата на чума по животните в Странджа“, съобщи вицепремиерът Валери Симеонов. По принцип не е невъзможно това да се случи, но, по същата логика, не е невъзможно да падне сняг в Сахара.
Какво се търси тук, също не е ясно. Конфронтация с южната ни съседка? Едва ли, конфронтация не може да има, няма кой да обърне внимание на подобно поведение. Да видим какво има да каже министърът на отбраната Красимир Каракачанов за колегата си "патриот": „Станалото в последното дни е престъпление. Не може да ходиш при възрастните хора и да обясняваш, че животните се избиват, защото Странджа трябва да се насели с мигранти. Това е кретенизъм. Това е идиотизъм, граничещ с престъпление. Другата простотия е, че на военни летища кацали тайно самолети с мигранти. Стига. Тези хора се опитват да разбият държавата".
Незабравим е бисерът „как ви опраскахме“, казан пред журналисти преди години от Симеонов; необяснимо пък е защо българският бизнес, който разчита на туризма от поколения, трябва да понася „стъпване на врата“, защото имало шум… Акция, която започна от Слънчев бряг – където я има трима местни, които да спят тям, я – не. Симеонов се похвали съвсем наскоро, че е подхванал и София и бизнеса в столицата – стриптийз клубове, дискотеки, въобще – наред под ножа. Шефът на парламентарната група на Обединените патриоти Волен Сидеров зададе логичният въпрос защо не се говори за концесиите за природни богатства, които леят милиарди в чужди ръце, а за България не остава нищо. Защо шумните дискотеки са приоритет за едни „патриоти“, а евентуалните приходи от милиарди за хазната – не са? Мълчание.
Законът за хазарта не остана подминат от Симеонов, след колосалното „запушване на устата“ на шумния бизнес по курортите. Идеята му беше (нещо, от което няма данни да се е отказал) да се спрат рекламите на лото-игрите, защото били болест едва ли не и причинявали жестока зависимост. То и алкохолът и голяма част от лекарствата причиняват зависимост, но нито Симеонов, нито някой негов съпартийник е казал дума по въпроса. И по-добре – че то реклами няма да останат в ефира. Шегата – настрана, знаем, че в България се рекламира изключително много алкохол, лекарства (и то обикновени – от битовистична нужда), хигиенизиращи материали и храна. От гледна точка на вицепремиера Симеонов може би всичките са опасни, развалящи здравето, пристрастяващи и т.н. Колкото и последното да ви звучи смешно – съвсем не е шега – защото когато някой, облечен във власт, реши, че има някаква лична кауза, борба, препятствие, той може да вложи силите на цялата държава, за „разрешаването на проблема“. И пак, и пак се скача срещу бизнеса. Не един и два са примерите на инвеститори, които са се разочаровали от България и са си отишли. Защо с такава ожесточеност искаме да гоним работодатели?
Човек, който стои зад такива идеи, или не разбира нито от бизнес, нито от елементарни икономически принципи, или има интереси, различни от интересите на държавата, за която уж работи. Човек, който явно не се спира пред нищо, и никоя „прекрасна идея“ няма да му се стори прекалено крайна, ако вдигането на рейтинг му е гарантирано. Човек, за когото се говори, че стремглаво се е устремил да става премиер.
Все още не е станало ясно и как Симеонов успя да си позволи да напада (и то в ефир) журналист на национална медия и да го заплашва и това някак да му се размине. Въобще списъкът със „защо“ и „как" пред името на Симеонов изглежда безкраен. Само едно важно „защо“ обаче си остава неразгадаемо: Защо всички виждаме, че има клатене на лодката, а лодкарите някак изглеждат недосегаеми?