При изследване начина, по който се издава сертификатът „Коректна фирма”, се установи, че няма обективни критерии, върху които това да почива. Например, проучване, което би могло да изясни действително ли тази фирма е коректна. Няма и конкретно идентифицирани субекти, които да могат да се произнасят в резултат на някакви обективни критерии.
Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов пред Канал 3 по повод нови опити за издаване на подобни „грамоти”, въпреки забраната на контролния орган, която вече е потвърдена на първа инстанция и от съда. „Нещо повече, ние установихме, че сред фирмите, получили такъв сертификат, има и търговци, които са били санкционирани от нас за некоректно поведение. Направихме и експеримент. Създадохме една „фирма”, която не беше осъществявала никаква дейност – без никакъв проблем тя получи този сертификат”, добави Маргаритов и заяви, че работата по казуса няма да спре.
„Това е като да плевите една градина – можете да изтръгнете бурена, той да се появи на друго място. Но най-важното е да се полага необходимата грижа, за да може растението, основното, да се развива правилно”, каза в допълнение той. Според председателя на КЗП възниква и въпросът защо подобен механизъм печели доверието на търговци и други икономически субекти извън пазарните. „Търговците нека не се изкушават от това да получат един кух сертификат и да си мислят, че по този начин са коректни и лоялни, а да изпълнят понятието коректност със съдържание с предоставянето на качествени стоки и услуги, да имат лоялно и професионално отношение към клиентите”, препоръча Маргаритов.
В последно време в Комисията постъпват сигнали за сайтове фантоми, които изглеждат европейски с разширение от типа co.uk, но са базирани и се администрират в държави извън Европейския съюз. „Обикновено в наименованието на тези сайтове е закодирана марка на известни продукти с друго наименование, близко до оригиналното. Когато отворите самия сайт, прави впечатление, че в него има доста правописни грешки, понякога липсва информация за търговеца и координати за връзка, има линкове към социални мрежи. Цените на предлаганите стоки са неимоверно ниски, което означава най-вероятно, че целта е да привлекат вниманието на потребителя, той да направи поръчка, да заплати авансово сума и след това да не получи нищо”, предупреди Маргаритов.
Председателят на КЗП обясни как хората да се предпазят от потребителска грешка: „Ако потърсят контакт с този, който по принцип би трябвало да стои зад въпросните „тъмни” магазини и той се осъществява само през социална мрежа, без да могат да са сигурни, че отсреща наистина има някой, е съмнително. Понякога това са роботизирани модели, които са програмирани да работят известно време, за да привлекат определен брой потребители, поръчки и сумите за тях и след това се саморазрушават и изчезват. Потребителите да не забравят, че целта на търговците винаги е да спечелят, те не биха си позволили да предложат нещо, което ще доведе до загуба за тях.”
С вече премахнатите такси за трансакции при плащания с банкови карти за покупки на стоки и резервации на услуги и с отпадането на гео-блокирането в началото на месец декември тази година допълнително се разширява кръгът от електронни магазини и платформи за пазаруване от потребителите. „Може да се появят електронни магазини-имитации. Когато поръчваме от по-далечна дестинация, особено стоки с по-голям обем, може доставката да поскъпне”, даде примери Маргаритов за нови евентуални рискове. Той препоръча винаги да се уточнява при упражняване правото на отказ за чия сметка ще бъдат разходите за връщането на стоката.