Вече осем години майка изминава всеки ден по 4 км пеша, за да заведе децата си на училище и детска градина, пише "Монитор".
Анета Янева живее в къща във вилната зона на Велико Търново, на минимум 5 км от центъра на града. Съпругът й е на легло след получен тежък мозъчен инсулт и за него се грижат роднини. Големият й син Пресиян е 100% инвалид, на инвалидна количка, с мускулна дистрофия и не може да се движи и да се обслужва сам. Освен него жената има и по-малко дете - Божидар, който е на 5 години.
Всяка сутрин, зиме и лете, в студ и пек, младата жена е принудена да бута тежката количка с Пресиян по кошмарния път, осеян с дълбоки дупки, които след като падне дъжд, се пълнят с вода и преминаването през тях става още по-трудно. През зимата пък пътят се заледява и тогава ходенето по него, особено с инвалидна количка, е истинско предизвикателство.
„Да, трудно е наистина, но сме принудени да се справяме, защото няма друг начин. Пък и това вече се е превърнало в наше всекидневие, от което не можем да избягаме. Единственият вариант е да се преместим да живеем на друго място. С парите, които имаме обаче, не можем да си позволим квартира на свободен наем, защото наемите са много високи. Единственото, което бихме искаме е, ако е възможно, общината във Велико Търново да ни настани в общинско жилище някъде в центъра на града, което да е близо до училището и детската градина, в които ходят децата”, споделя Анета.
Грижите за децата напряга и натоварва допълнително ежедневието на майката. Тя обаче е категорична, че ще направи всичко каквото е по силите й, за да получат децата й небоходимото образование и да станат хора. За разлика от други майки, изпаднали в нейното положение, Анета не хленчи и не се оплаква. Тя споделя, че успява някак да свързва двата края и да се грижи за тричленното семейство с общ месечен бюджет от около 970 лв. което прави по по-малко от 250 лв. на човек. Това обаче не е повод на майката да се оплаква.
Пътят, по който вече осем години 35-годишната Анета непрекъснато бута инвалидната количка със сина си Пресиян, е изключително опасен. Той е извън града, в гората, и освен дълбоките дупки, из района непрекъснато обикалят кучешки глутници. Агресивните бездомни псета често нападат хората и затова живеещите в квартала винаги се движат задължително с дебела тояга или пълни с джобове камъни. Освен това понякога, предимно лятно време, из района се навъртат и бездомници, някои от които също са пияни и агресивни. А това определено далеч не е най-доброто и най-подходящото място, по което всеки ден рано сутрин, още по тъмно да минава една жена, сама с две деца, едното от които е инвалид и е на количка.
От общината във Велико Търново обясниха, че кандидатите трябва да подадат декларация по образец и да се регистрират в списка на чакащи. За да стане това обаче те трябва да отговарят на няколко условия. Като например да имат адресна регистрация във Велико Търново от минимум 5 години и да нямат никаква собственост не само в Търново и региона, но и в цялата страна, както и да не са придобивали такава. След подаването на заявленията верността на данните в тях много внимателно се проверява, обясни секретарят на общината Мина Илиева.