Недостиг на чиновници и митничари мъчи държавната администрация, въпреки че оптимизацията на нейната численост все още не изпълнена.
Специализираният административен портал към интернет страницата на Министерския съвет бълва ежедневно обяви за незаети длъжности, пише „Монитор”. Броят на публикуваните в него оферти варира според сроковете за подаване на документи и крайната дата на конкурсите. Обикновено обаче обявите наброяват около 200, при това без да се вземат предвид свободните места в системата на МВР и армията. Най-голям дефицит на чиновници има в София. В класацията по незаети места след столицата се нареждат Пловдив, Плевен, Хасково и Благоевград. Основните заплати, които предлагат ведомствата, варират обикновено между 500 и 1000 лв.
Напълно логично се оказва, че администрацията страда най-вече от недостиг на висшисти. Интересът е основно към магистри, макар и по различни специалности. От министерствата експерти в момента си търсят строителното, здравното и културното. Сред изискванията за заемането на длъжността старши юрисконсулт в МРРБ например е кандидатите да имат 3-годишен опит в тази сфера.
Въпреки високите критерии, победителят в надпреварата за вакантното място ще получава основна месечна заплата от едва 580 лв. Далеч по-апетитна е обявата за шеф на дирекция „Водоснабдяване и канализация” в ръководеното от Лиляна Павлова министерство. За тази длъжност се полага възнаграждение в размер на 978 лв., става ясно от публикуваните от МРРБ условия към кандидатите. От там изразяват предпочитания към специалността „Архитектура, строителство и геодезия”. Бакалаври със същата специалност се търсят и за попълването на дупките в инспектората за опазване на културното наследство към МК. Заплатата, която предлагат там обаче, е само 393 лв.
Владеенето на английски е задължително условие за почти всички длъжности в администрацията. Освен юристи и ВиК специалисти активно се търсят надзиратели към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, служители в Агенция „Митници” и експерти в ДНСК, НСИ, Държавна агенция „Архиви” и агенциите за закрила на детето и по заетостта.
„Монитор” научи също така, че в доклада за състоянието на администрацията през 2011 г., информацията за който в момента се обобщава, ще бъде оповестено намаляване на нейната численост с 15% спрямо 2009-а, когато ГЕРБ дойде на власт. В документа, който ще представи финансист номер 1 Симеон Дянков, ще бъде отчетено стопяване на броя на чиновниците, без да се вземат предвид структурите на МВР от 85 000, колкото завари кабинета на Бойко Борисов, до 72 000. Според доклада за 2010-а пък, в началото на годината администрацията е наброявала 80 000, а в края вече е 77 000. Отделно щатът на МВР бе намален с рекордните 3000 служители до 58 000. Дянков отчете тогава намаляване на броя на всички служители с над 10 на сто, до общо 135 000.
Планът е общата численост на администрацията да се намали с 20%. До момента той е изпълнен в различна степен от ведомствата, едни са намалили служителите си с 10 на сто, други с 15% трети дори с повече. Идеята обаче е не да се реже механично щатната бройка, а тя да се оптимизира чрез преструктуриране на отделните звена, обясни за вестника зам.-шефът на депутатите от ГЕРБ и на икономическата парламентарна комисия Валентин Николов.
Неотдавна Дянков се зарече да изпрати писма до всички кметове на общини, с което настойчиво да поиска орязване на състава на администрациите им с 15%. Който откаже, няма да получи допълнителни плащания, закани се държавният ковчежник на общинските ръководители, които през 2010-а намалиха служителите с общо едва 1000 души.
Проблем за орязването на администрацията се оказаха натрупаните отпуски, които по закон се осребряват при освобождаване на служителите. От 2 743 000 дни през 2009-а невзетите почивки все пак са сведени вече до 1 980 000 дни.