Дядото на Цецка Цачева, убитият от комунистите Иван Цачев, е погребан заедно с още трима души в общ гроб в плевенските гробища, а само благодарение на странна поредица от случайни събития този факт се е запазил в паметта на хората. Това разкриват стари политически затворници, които си спомнят гоненията от онези години, пише "168 часа".
Не е лесно да се изясни истината за трагичната съдба на убития през 1952 г. Иван Цачев, тъй като в онези времена на насилствена колективизация властта се е опитвала по всякакъв начин да укрие данните за несправедливо убитите, които са дали отпор. Все пак се оказа, че като по чудо детайли от биографията му са се запазили. По една случайност през годините от ухо на ухо между бивши политически затворници се носела и мълвата къде точно е погребан осъденият на смърт близък родственик на Цецка Цачева.
Всъщност това става благодарение на едно известие за смъртта на друг човек, който е разстрелян на 22 октомври 1952 г. - земеделския деец Дочо Нешев Нанев. Той е роден в село Малка Желязна, община Тетевен. След 9.09.1944 г. е избран за организационен секретар на младежката земеделска организация - ЗМС. Искал да продължи образованието си във висше учебно заведение, но комунистите не го допускат. Младежът активно се включил в борбата на БЗНС срещу комунистическата диктатура. Когато обесили Никола Петков през 1946 г., Дочо бил изпратен за цели 6 години последователно в лагерите Богданов дол, Николаево, Ножарево и накрая - на остров Персин край Белене. Като по чудо през април 1952 г. той успява да избяга от Белене.
Около половин година живее като нелегален и през това време тайно възстановява организациите в Ловешка и Плевенска област. След като води тежки сражения в околностите на селата Лесидрен и Рибарица, той продължава борбата. През октомври 1952 г. обаче, на 2 километра от родното му село е предаден на милицията от неговия съселянин Петър Петров. Обграден от милиционери и части на вътрешни войски, след упорита съпротива е ранен в крака и е заловен.