Два пъти всяка година обсъждаме има ли полза от смяната на часовото време. За да видим какви са плюсовете и минусите екипът на novini.bg потърси експерта в тази област доц. д-р. инж. Радослав Кючуков, който работи в Русенския университет.
Лятното часово време вече има над двувековна история, свързана с противоречие - от пълното абсолютизиране, през сдържаната трезва и обективна оценка, до пълното отрицание. Въвеждането на лятното часово време най-често се мотивира с реализирането на икономия на електрическа енергия с цел - по-доброто използване на дневната естествена светлина. При тази система часово време официалното време се измества обикновено с един час по-напред от стандартното време през пролетните и летните месеци. Преди години, когато не е имало електрическо осветление и даже часовникът е бил рядкост, хората са се придържали при организацията на своята дейност (ставане от сън сутрин, начало и край на работното време, лягане вечер) към началото и края на светлата част от денонощието, при това към местното слънчево време на съответния пункт на обитаване и дейност. Развитието на комуникациите и повсеместното прилагане на електрическата енергия, вкл. за осветление, както и прилагането на поясното време за сравнително широки, т. нар. часови пояси и даже формирането на общи часови пояси, обхващащи няколко такива, в известна степен деформира идеята за лятното часово време. За нейното “съживяване” се търси обяснение по линия на подобряването на качеството на живота. Следва да се отбележи, че понякога чисто човешки подходи също деформират идеята. Така например в малките селища хората най-често стават от сън и си лягат съответно при изгрев и залез на Слънцето. Много пъти, при въвеждане на лятно часово време, хората продължават да започват работа съобразено с местното слънчево време, а не се съобразяват с официалната система часово време.
Позициите по отношение на лятното време не са единни. Има страни, които никога не са го въвеждали, които са го използвали през минали периоди, но са се отказали, които го прилагат в момента. Лятното часово време е най-често се прилага в районите с умерен климат поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част от денонощието в зависимост от сезона от годината, а почти не се използва в тропическите области, където сезонните разлики в продължителността на деня са относително малки.
Затруднения и неудобства, произтичащи от двукратната промяна на скалата на часовото време
Двукратното, в рамките на година, преместване на скалата на часовото време създава неудобства и затруднения от различен характер, свързани основно с: настройката и съгласуването на разписанията в транспорта, особено при наличие на държави с различно и променящо се планиране на скалата на часовото време; глобалните логистика и информационен обмен в условията на различни подходи към часовото време; нарушаването на нормалните денонощни ритми на хората (а и на животните); невъзприемането на лятното часово време по култови и други съображения от някои етнически и религиозни общности; липсата на единен подход в глобален план. Не е за подценяване фактът, че редица големи държави (Русия, Китай, Япония) не прилагат лятното часово време; лични недоразумения (много пъти анекдотични); други.
Въздействие на промяната на часовото време върху хората
Несъгласуването на денонощните ритми (биологичният часовник) на хората при двукратното в рамките на годината преместване на скалата на часовото време, създава т. нар. външен десинхрон. Изместването на времето с един час напред не е съобразено с биологичните потребности на организма, защото се нарушава се връзката между отделянето на мелатонин и съня. Между хормона на епифизата и съня съществува пряка връзка и недостигът на мелатонин затруднява заспиването. Симптомите на десинхронозата (нарушение на съня, намаление на работоспособността и като цяло общ дискомфорт) се проявяват в период, най-малко една седмица, а при някои хора този период е по-продължителен. По-младите хора, които са активната част от населението, по-бързо и по-добре се приспособяват към времевите изменения. Изследвания показват, че неголеми измествания във времето от порядъка на 1-2 часа не оказват съществено влияние върху организацията на времето на хората. Например за пилоти продължителността на следполетната почивка се съобразява само при измествания, ако са при четири или повече часови пояси. Няма проведени систематични изследвания с представителни резултати за последствията от промяната на часовото време. Във всички случаи последствията не са драматични, но дали си струва да бъдат понасяни от хората ?
Въвеждането на лятно часово време се мотивира с очаквано намаление на енергийните разходи поради по-доброто използване на светлата част от денонощието. Дали това е така? Анализът на електропотреблението на различните видове потребители позволява да се прецени доколко процесите са зависими от системата часово време и съответната степен на използване на дневната естествена.