Монаси и монахини издържат близо 60 манастира сами и на собствени разноски. Повечето са жени в пенсионна възраст, а всички оцеляват на ръба на мизерията. Сред тях има и инвалиди, които на практика вместо да купуват лекарства с оскъдните си пари за старост, плащат с тях електричеството и водата на обителта.
Дори правят и някой дребен ремонт, когато керемидите започнат да пропускат дъжд и сняг, пише вестник „Монитор”.
Общо 110 са монасите и монахините в Българската православна църква. От тях представителите на висшия клир са 35. 15 са митрополити, епископите са 20. Всички те са на заплата, вървят им и осигуровки, които се изплащат задължително от митрополиите. Осигурени здравно са и 16-те калугери, обитаващи големите и богати манастири като Рилски, Бачковски, Троянски, Роженски, Поморийски и Клисурски. Останалите 59 човека оцеляват въпреки мизерията, обясни експертът теолог към „Подкрепа” Христо Латинов.
Според Устава на Българската православна църква от митрополиите зависи дали и на кого от обикновените монаси се плащат заплати и осигуровки. Оказва се, че епархиите, в които това наистина се прави, се броят на пръсти. Така достъп до безплатна медицинска помощ имат предимно тези, които са се замонашили след пенсионирането си или са пенсионери по болест.
Заради мизерията, на която са обречени обитателите им пък, малките манастири в страната или пустеят, защото нямат от какво да се самоиздържат, или са стопанисвани от единици хора. В повечето случаи монахът в някое от тези места е сам и едновременно е и игумен, и послушник.
Само за последните две седмици нашумяха два такива случая. Единият бе с 84-годишната монахиня Серафима, която е единствената обитателка на манастира „Св. Богородица” край Бургас и се оказа, че преди години се наложило да продаде жилището си, за да покрие разходите на обителта.