Десетина мечки обитават Витоша, те достигат до столичната планина по добре запазен зелен коридор от Рило-Родопския масив, коментира Симеон Арангелов - експерт по фауната в природния парк. Преминавайки Плана и Верила, мечките идват на Витоша без да се пресича емиграционния им път, пояснява експертът.
Мечките пристигат от южната страна, половината от тях отиват на изток към Бистришко бранище, другите преминават на запад над пернишките села Кладница и Рударци. За последен път мечка е забелязана на 22 октомври от пазач на парка над с. Кладница. През май малко мече е скитало над Бистришко бранище. Също там през април специалистите открили следа на възрастен мечкар. Преди около три години мечка с двете си малки мечета се заселила над с. Рударци. Живеещият в с. Кладница планински водач Георги Петров-Бичи срещнал мечка в началото на ежедневния си машрут, на метри от първите къщи на селото. Той обозначил срещата си с хищника със собственоръчно направени табели и превърнал мястото в забележителност на гората.
Мечките на Витоша не са стръвници, те не са страшни, въпреки че като устройство на тялото и на храносмилателния тракт са хищници, твърди Симеон Арангелов. По думите на експерта те са всеядни животни, но като предпочитание са вегетарианци и търсят най-вече горски плодове. Когато се изплаши обаче, за да се защити, мечката може да стане много опасна, предупреждава експертът.
Според него реакцията на хората е от основно значение за мирното съжителство. Арангелов дори определя срещата с мечка като късмет, защото ако зависело от тях, мечките нямало да ни дадат възможност да ги видим.
От Природен парк "Витоша" твърдят, че голяма част от инцидентите с мечки възникват поради неправилна реакция на хората. Когато мечката е изненадана и не е успяла да избяга, преди да дойдем, тя не напада веднага. Животното има плашеща реакция - изправя се на задните си крака и започва да ръмжи, да оголва зъби, за да покаже колко е страшна и че не трябва да се занимаваме с нея, разказа Арангелов. По думите му хората възприемат подобно поведение като нападение, което според него е изключително погрешно. При такава ситуация туристите реагират по различен начин, имало е дори случаи да замерват мечката с камъни, за да я прогонят, посочва експертът. Други понечват да бягат. Заради инстинкта си на хищник обаче мечката може да тръгне да ги преследва.
Какво да правим при срещата си с мечка в планината?
Най-правилната реакция е да се запази спокойствие, доколкото е възможно, съветва специалистът."При всяко положение трябва да останете на място, да се отдалечите от нея бавно, без да я изпускате от поглед. Тя самата ще започне да се отдалечава", уверява Арангелов. Според него обаче най-добрият начин да се предпазим от среща с мечка е превенцията. Когато хората се движат в група, те разговарят помежду си. Мечките усещат приближаването им и се отдалечават. В планините, в които има мечки, хората ходят със звънчета. Вървейки или тичайки, те звънят.Така със сигурност няма да видят мечка. Слушането на радио и пеенето на песничка също предпазва от среща с хищника, препоръчва експертът.
Мечката е приоритетен животински вид за Европа.Тя е била изчезнал вид на Витоша. Появила се е отново след предприетото залесяване в началото на миналия век и обявяването на планината за природен парк. За нас е важно да запазим връзката с Рила планина за едрите хищници - мечки, вълци, казват от дирекцията на природния парк.Заради това според експертите трябва да се контролира при изграждането на далечния Южен обход на София - Дупница, Сапарева баня, Самоков да има повече тунели, мостове, които да дадат възможност на хищниците да преминават между Рила, Верила, Плана и Витоша.
Витоша е най-посещаваната защитена територия в България. През нея преминават около 3,5 млн.туристи годишно.