Първата група от 24-тата Българска антарктическа експедиция пристигна на остров Ливингстън, където се намира полярната ни база "Свети Климент Охридски". Новината за дебаркирането на учените е била съобщена по сателитния телефон от командира на базата Йордан Йорданов, пише "Новинар".
Той е посочил, че след като официално са открили новия сезон, участниците в експедицията са се заели с трудната задача да изринат снега, който е затрупал постройките. След часове усилена работа, учените достигнали до генератора, който е сърцето на базата и снабдява с електричество сградите.
Йорданов е добавил, че зимата е била тежка, но за щастие базата е в добро състояние и постепенно десетимата ни антарктици започват въвеждане на нормален работен ритъм на всички съоръжения.
Пристигането им на остров Ливингстън беше възпрепятствано от свирепа буря. Тежките метеорологични условия принудиха експедицията ни да остане три дни на аржентинската база "Карлини". След това българските полярници се придвижиха с аржентинския кораб "Субофисиал Кастийо" до Южния залив на остров Ливингстън.
На 9 декември към тях ще се присъедини и втората ни група. Тя ще бъде предимно от учени, но сред тях ще бъде и депутатът от Реформаторския блок Борис Станимиров.
Последният екип заминава за базата на вечно ледения континент малко преди Нова година. Групата включва млади учени, които ще изследват рудоносната перспективност на скалите, както и климатичните промени, съвместно с португалски и испански колеги.
Един от новите проекти е свързан и със създаване на точни карти на полуостров Хърд, както и на отсрещно разположения нос Хана Пойнт. Догодина там е планирано да се проведе меганаучен геоложки проект, за да се установи възрастта на скалите и да се види металогенната перспективност.
Предвижда се точно на 6 януари, когато почитаме Богоявление, да се открие окончателно завършената постройка на православния ни параклис "Свети Йоан Рилски".
Наред с това продължава работата по съвместния дългогодишен проект между България, Испания и Португалия за изследване на замръзналата почва (пермафрост), като в района на българската и испанската полярна база, бяха прокарани сондажи на дълбочина над 20 м. По време на експедицията на българската база ще работят и двама монголски учени.