Днес е големият християнски празник Рождество на Пресвета Богородица или Малка Богородица. Той е храмовият празник на женския манастир край ямболското село Кабиле. От незапомнени времена той носи името на Божията майка.
От ранна утрин около манастирчето, сгушено в китка дървета сред огромните слънчогледови ниви, гъмжи от хора от близо и далеч, пристигнали с всякакви превозни средства. Някои са пренощували в стаите за поклонници в манастирчето, други идват за празничната света литургия, за да измолят благословение от Богородица.
Тук обаче не липсват хора и през останалите дни от годината. Привлича ги необяснимият чар на малката света обител и лечебната вода в аязмото. Хората пият от изворната вода, умиват лицата си и пълнят от живителната течност за вкъщи. Защото, както е изписано над аязмото: "Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата и който пръв влизаше, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат" /Йоан/.
Според преданията около лековития извор е имало манастир още от времената, когато е била приета християнската вяра в българската държава. По-късно турски поробители нападнали манастира, търсили заровено имане, и след като не го намерили - опожарили обителта, а извора заровили. Споменът за лековитата вода обаче останал жив през следващите векове. Народната памет е съхранила и тежкото Божие наказание, което е сполетяло тогава предводителя на нападателите, разказва игуменката.
През 1898 година на жител от близкото село Кабиле на име Стоян Ганев на сън се явила жена, облечена в черно, която му посочила мястото на заровения извор. Той успял да достигне водата, която се оказала лековита за много болести и хора започнали да идват за нея от близо и далеч.
През 20-те години на миналия век синът му Ради построил до аязмото малка къщичка, в която заживели Стоян и жена му Кера до края на земния си път, за да пазят и поддържат извора чист. Манастирът е изграждан стая по стая в продължение на десетилетия - и все с дарения от православни християни.