Президентът Росен Плевнелиев навършва 50 години днес. Държавният глава ще посрещне празника си в тесен семеен кръг, съобщи "Вести".
Плевнелиев е четвъртият демократично избран президент на Република България. Роден е на 14 май 1964 г. в гр. Гоце Делчев.
След демократичните промени започва да се занимава със строителен бизнес в Германия, където остава до 1998 г. Ръководи някои от най-големите немски инвестиции в България в областта на строителството и недвижимите имоти.
След проведените през 2009 г. парламентарни избори заема позицията на министър на регионалното развитие и благоустройството и до 2011 г. отговаря за ускоряването на строителството на магистрали в България, изработването на Стратегия за пътно строителство, Национална програма за енергийна ефективност, и др.
На проведените през 2011 г. президентски избори е избран за президент на Република България, а Маргарита Попова е избрана за вицепрезидент. Утре вицепремиерът Маргарита Попова също има рожден ден. Мандатът на Плевнелиев като държавен глава е белязан и от търканията с вицепрезидента Маргарита Попова, която открито критикува негови позиции по различни въпроси.
В началото на мандата му като държавен глава наблюдателите бяха скептични, че Плевнелиев ще успее да се излезе от сянката на Бойко Борисов. От първия си ден в президентството той е мишена на непрестанни лични атаки от жълти медии, а след оставката на кабинета Борисов и летните протести от 2013 г. - на непрестанни и невинаги добре обосновани политически атаки.
Голям обществен интерес предизвика решението на съпругата му да не взима участие в публичните ангажименти на президента. Владее немски и английски език. Женен е, с три деца.
И при престоя си в президентството Плевнелиев продължава да смята за свои приоритети любимите си каузи като министър - санирането и енергийната ефективност. Сред инициативите му са дебатите "Диалог с гражданите" и така наречения консултативен съвет на президентите. Всяка година на 22 януари той се среща на "Дондуков" 2 с предишните трима държавни глави - Георги Първанов, Петър Стоянов и Желю Желев.
Един от най-смелите ходове на държавния глава беше през ноември 2012 г., когато той напусна церемонията по встъпване в длъжност на Венета Марковска като конституционен съдия заради скандалите около нея. Постъпката му предизвика силни и разнопосочни реакции и принуди Марковска да се откаже от поста.
В началото на 2013 г. Плевнелиев бе подложен на може би най-сериозното си изпитание като политик. След оставката на кабинета на ГЕРБ заради протестите през февруари той трябваше да назначи служебно правителство. Тази задача бе затруднена от засилените спекулации и атаки срещу всяко име, появило се в публичното пространство като възможен премиер или член на кабинета.
Президентът назначи дипломата Марин Райков за премиер на служебния кабинет, който организира предсрочните парламентарни избори.
Отношенията между новоизбраната власт и държавния глава се развалиха едва месец след назначаването на кабинета "Орешарски" заради реформата в сектора на сигурността.
Впоследствие диалога между Орешарски и Плевнелиев бе възстановен. В съвместна декларация от февруари тази година те осъдиха заиграването с етническия мир. В началото на март след среща, на която са обсъдили ситуацията в Украйна, те излязоха с обща позиция, в която подкрепиха териториалната цялост на страната и изразиха безпокойство от действията на Русия.