Висшето образование вече губи смисъл като коз за заетост - в следващите 10 г. университетската диплома ще осигурява точно толкова работа, колкото и тази от средното училище, съобщава "24 часа".
Това сочат първите резултати от пилотния проект за средносрочно прогнозиране на нуждите на трудовия пазар у нас. Той е на стойност 60 000 лв. и се финансира от ЕС. Прави го британски екип начело с проф. д-р Робърт Уилсън, зам.-директор на Института за изследване на заетостта към университета "Уоруик".
Досега винаги заетите с висше образование са се радвали на по-голям интерес от бизнеса и от 2000 г. насам са се увеличавали средно с 80 000 на година, каза Атанас Атанасов, управител на "Майкростат аналитикс", която прави проучването.
В секторите от материалната сфера - селско стопанство, добивна, преработвателна промишленост, производство на газ, електроенергия и вода, работните места ще намаляват, прогнозира специалистът. Сега там са заети около 1,5 млн. души, а през 2020-а се очаквало да се стопят до 1 милион.
Строителството ще остане стабилен сектор, но няма изгледи да се повтори бумът отпреди кризата. Сега там работят 600 000 и едва ли ще има нужда от още кадри в следващите 10 г.
Ако сега планирате бъдещето си, ориентирайте се към финанси, кредити, банки и услуги. Според проучването перспективите са отлични - до 2020 г. се очаква щатовете там да се увеличат от 300 000 на поне 400 000, каза Атанасов.
Транспортът и съобщенията ще продължат да осигуряват работа на около 600 000 души. В държавното управление, образованието и здравеопазването заетите ще се увеличат от 100 000 на 120 000.
Досега у нас се правеха краткосрочни прогнози в перспектива 1-2 г., каза Елка Димитрова, директор в Министерството на труда и социалната политика. Това за първи път щяло да срещне търсенето с предлагането в следващите 10 г. То не предвиждало обаче анкети с бизнеса и нямало да посочи перспективните професии и специалности.