България е пред климатичен климакс? Така изглежда бъдещето на югоизточната част на Европа, в която попадаме и ние. Тя ще бъде заливана от топли и студени вълни, а сушата ще се редува с градушки и проливни дъждове.
Мрачната картина е обрисувана в последния доклад на ООН за климатичните промени, пише "Преса". Изследването е фундаментално, подготвяно е 5 години. Съдържа 2600 страници, в които е обобщен трудът на 1200 учени от 92 страни. Докато западната и северната част на Европа ще подгизнат от дъждове, югоизточната ще страда от дълги периоди на засушаване, коментира Георги Стефанов, специалист по климатичните промени в Световния фонд за дивата природа (WWF). Умереният климат ще остане спомен, а ще се увеличи рискът от суши, наводнения и горски пожари.
Доклад на БАН предвижда засушаване в 20 общини.Температурните пикове ще се редуват с големи спадове. България ще е една от страните, които са най-засегнати от глобалното затопляне. Ефектите от него са факт. "Вече не сме във времето, в което климатичните изменения са нещо хипотетично в бъдещето", каза при представянето на изследването един от водещите му автори Крис Фийлд. Драматичните примери са много - наводненията във Великобритания през февруари, където паднаха най-силните дъждове от 248 години насам. В същото време в Австралия се разразиха най-големите пожари от 2009 г. Рекорден брой пожари бяха отчетени и у нас през 2000 и 2007 г. , съответно 1710 и 1419. Така бяха изпепелени над 100 000 декара.
Настъпващите изменения ще бъдат заплаха за сигурността и препитанието на населението. Ще бъде най-тежко за бедните, слабите и възрастните хора по света. До края на века температурата ще се повиши в глобален мащаб от 0,3 до 4,8 градуса по Целзий. Долната граница е постижима, ако всички държави по света вземат адекватни спешни мерки, иначе отиваме към лошия сценарий. А дори малко повишаване на температурите и намаляване на валежите водят до ръст на насилието по света. Това сочи изследване на учени от университетите в Бъркли и Принстън. При затопляне от 2 градуса по Целзий битовите престъпления нарастват с 15%, а груповите конфликти - с над 50 на сто. Причината за това е, че жегата и сушата водят до по-лоши реколти и глад, което кара хората да грабнат оръжие, за да си осигурят препитание.