Потомците на Софроний Врачански са учители и медици

“Най-яркият ми детски спомен е от един портрет на млада жена в дома на родителите ми. Когато питах коя е, винаги ми казваха, че е Цона - внучката на дядо поп. А дядо поп за нашето семейство е един - Софроний Врачански.”

Това разказа пред “24 часа” дългогодишната учителка по литература от Котел Женя Желева, потомка на рода Софрониев. Тази година се навършват 200 г. от смъртта на бележития възрожденец и духовник Софроний. В родния му Котел припомнят, че за него в много отношения важи определението първи: той е първият котленец - историческа фигура с популярност и авторитет в национален мащаб, първият роден в Котел, признат за светец от БПЦ.

Оценен е като първия модерен книжовник в епохата на Ранното възраждане и първи преписал историята на Паисий Хилендарски. Смятат го и за първия национален политически лидер, официален представител на българската политическа емиграция пред влашкия и руския царски двор.

Той е и единственият българин архиерей в йерархията на Вселенската патриаршия в Цариград през XVIII в. Историята на рода може да се проследи поне от 1690 г., твърди в книгата си “Принос към рода Софрониев” котленският краевед Михаил Колибаров.

Макар много често за изследователите това да се оказва трудна работа. До днес продължават споровете колко деца е имал човекът, влязъл в българската история с факта, че през 1765 г. е направил първия препис на “История славянобългарска”.

Мнозина приемат, че децата на Софроний, чието рождено име е Стойко Владиславов, са 5 - Цонко, Владислав, който починал рано и не оставил наследници, Гана, Катерина и Мария. Тях той създал, преди да се замонаши в Капиновския манастир след смъртта на жена му Гайка.

Други приемат, че мъжът имал един син - Цонко, трети смятат, че Гана не му е дъщеря, а внучка. Четвърти спорят дали епископът в гражданското си битие е имал само една съпруга, или последните му 2 деца са родени от друга жена.

Спори се и къде е била родната къща на Софроний в Котел, но се приема за сигурно, че той се жени 18-годишен. Роднини настоявали да го направи, тъй като останал кръгъл сирак и нямало кой да се грижи за него.

Никой не може да каже със сигурност колко са сега потомците на огромния род. Събирали са се само веднъж на родова среща прези юли 2002 г. в родното място на Софроний. В основата на организацията на срещата била доц. Веселина Попзахариева от Медицинския факултет на университета в Стара Загора.

Жасмина Корнова, която живее в Стара Загора, е запазила снимки от онази среща. Тя и втората братовчедка Катя са клонки от родословното дърво на Софроний, което тръгва от дъщеря му Катерина.

От същата издънка е и Иван Сунгарски, който бе два мандата депутат от СДС. Баща му Иван бил свещеник в София. Екзарх Стефан го определил като най-добрия столичен свещеник и дори му поверили възпитанието по религия на царските деца Симеон и Мария-Луиза, а след смъртта на цар Борис Трети той направил второто му опело, свидетелства Михаил Колибаров в книгата си за рода Софрониев.

Катя и Жасмина били правнучки на епископа, като “пра” се поставя 5 пъти. Те са впечатлени от нещо друго - като проследяват историята на рода, откриват, че повечето от потомците на Софроний са били медици или учители и духовници.

Още през XIX в. много от тях са били грамотни хора. Например наследниците на първородния син Цонко са от прочутата фамилия Богориди, чиито членове се издигат на високи държавни служби още по време на Османската империя.

“Хората от нашия род са горди, честни и почтени. Моята баба Екатерина, на която съм кръстена, говореше френски”, казва Катя. Тя е третата Катя в рода след баба си и дъщерята на Софроний. Родена е в Котел, но сега е преподавател на бъдещите лаборанти от Медицинския колеж на Тракийския университет. Майка Дарина била детска учителка в Котел, сестра Радосвета работи в аптека.

Жасмина пък е директор на детски ясли в Стара Загора - работа, която съчетава и медицинска, и образователна дейност. Признава, че се зарежда с положителна енергия, когато се завръща в Котел.

За разлика от тях Женя Желева е от друг клон на родословното дърво - този, който тръгва от Софрониевата дъщеря Гана. Неслучайно и най-малката дъщеря, която е нейното трето дете, носи името Ганна.

От 26 г. Женя преподава българска литература и не крие, че най-много се вълнува, когато стигне до “Житие и страдание грешнаго Софрония” по възрожденска литература.
Не е казвала на учениците си, но се улавяла, че някак инстинктивно най-много държи на този урок. А като дете най-напред учила в котленското училище “Софроний Врачански”.

“Преди 20-ина години роднини дойдоха от Канада и ми изнесоха урок по родолюбие. Тогава още не се говореше толкова за родова памет, а те първи пожелаха да нарисуват нашето родословно дърво. Оказа се, че и моите родители знаят малко за историята на рода си, и това провокира интереса ми към нея”, разказва още учителката.

Предстои тя да даде за реставрация портрета на Цона - внучката на дядо поп, след което ще реши дали да го подари на местния музей, или да го остави на децата си като реликва.

Защото, оказва се, до наследниците на Софроний не е стигнало нищо от неговото време и битие. Впечатлява съвпадението, че той е ръкоположен за свещеник в същата 1762 г., в която Паисий пише “История славянобългарска”.

Други факти от неговото житие не само за броя на децата му и до днес са загадка за историците. Например къде точно е починал епископът през 1813 г., сломен от новината, че покрай войната си, Наполеон Русия загърбва българското освобождение.

Знае се, че това е станало в някой от букурещките манастири, но се спори дали в “Черника”, или в “Шербан вода”, на чието място днес се издига сградата на Румънската народна банка.

Никъде няма и знак за гроба му, затова преди седмици делегация от Котел донесе в града сандъче с пръст от “Черника”, където поне се знае със сигурност, че Софроний е служил.

Паметникът на Софроний в Котел също е повод за спорове. Той е изработен през 1933 г., на него епископът е вдигнал за благослов дясната си ръка. Най-напред поставили монумента пред самата община, години по-късно по неясни причини го преместили недалеч от входа на града. Така се създава впечатлението, че Софроний благославя всеки, който влиза в Котел.

Сега спорят дали да го върнат на градския площад в близост до паметниците на Георги С. Раковски и други възрожденци.