"По Оперативна програма „Транспорт” в миналия период инвестирахме в пътна инфраструктура, по-малко железопътна и не инвестирахме във водна и въздушна. С желанието да се изгражда интермодалност трябва непременно да бъдат балансирани инвестициите в полза на ж.п. и водна инфраструктура, въздушен транспорт и по-малко в пътна инфраструктура", каза Пламен Димитров, член на Икономически и социален съвет (ИСС), президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България, на представянето на становище на ИСС по „Приоритети и политики за усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз в България през периода 2014 – 2020 г.”.
„БДЖ „Пътнически превози” трябва да бъде класифицирана като бенефициент, за да може да се гарантират инвестициите. В този програмен период един лев не е инвестиран в летища. Смятаме, че това трябва да бъде коригирано”, добави Димитров.
„В ОП „Околна среда” за нас има нужда най-накрая България да завърши процеса на картиране и определянето природнозащитния статус на видовете и местообитанията по акваторията на Черно море, предвид „Натура 2000”. Според нас трябва да бъде завършена през следващия програмен период и да се обърне по-голям акцент върху нея. Не виждаме заложена възможността за дерогация по отношение на вредните емисии. Другите държави от ЕС са намерили начин да заложат в техните оперативни програми дерогация от съответните ангажименти и квоти. Енергетиката като цяло е огромен проблем в момента, но ще стане още по-голям, ако ние не дадем определен ресурс, ориентиран към топлоенергетиката. В сегашния вариант на ОПОС не е адресиран по никакъв начин проблемът с водопреносната мрежа. Това е изключително важно, за да се подобрява качеството за живот в страната и за бизнеса”, обясни Димитров.
"За първи път този период дава възможност за интегрирани териториални инвестиции от различни програми и фондове, които да доведат качествени промени в заетостта и характеристиката на ключовите групи роми и младежи. Това трябва да бъде използвано през ОП „Регионално развитие”, ОП „Човешки ресурси” и програмата за селските райони. По програма „Наука и образование” трябва да се намерят механизми, с които да финансират недофинансирани специалности във ВУЗ-ове като инженерни, аграрни,ветеринарна медицина, които да бъдат свързани с исканията на бизнеса", посочи Димитров.
"Близо половината от средствата, които България получава от ЕС, отиват през общата селскостопанска политика или като директни плащания през ОП „Развитие на селските райони”. Трябва да се разработят тематични подпрограми в тази програми. Специфични сектори според нас за България са зеленчукорпоизводство, животновъдство, трайни насаждения. В тези сектори трябва да има гарантиране на това, че поне 15% от директните плащания ще стигнат до тях. При изготвянето на програмни документи да се заложат гъвкавост при усвояване на средствата, като се позволи да се прехвърлят средства между първи и втори стълб. България и Румъния да достигнат 100% от разчетите си за директни плащания не през 2016, а през 2014 година. Предлагаме да се включи в текста на програмата възможността за „ранно оттегляне” на фермерите като нова неприлагана досега у нас мярка", каза още Пламен Димитров.