Въглеродният отпечатък, производството, трафикът, градове, сгради, пътища... Стандартните белези от човешката дейност. Или онази част от нея, измервана с общоприети индекси като Брутен вътрешен продукт и икономически растеж. А дали житейското ускорение в преследване на нови цифри и по-висок стандарт доставя радост на хората?
Щастието, разбира се, не е само в парите, но самото щастие може да прави пари. И да подобрява значително човешкия отпечатък върху околната среда. Навсякъде - и сред природата, и в градовете, дори и на работното място. Информацията е проверена и доказана. Остава само да намери по-широко приложение, смятат двама специалисти по щастието - Алекс Кеърулф и Ник Маркс. Ненапразно Кеърулф е наречен "Директор Щастие" и ненапразно първият цвят, който той свързва с щастието, е зеленото.
"Зелено, може би защото това е цветът на природата, на растенията. Но също и това е цветът на парите. Да, цветът на парите е зеленият. Защото на щастливите работни места се правят повече пари", казва Алекс Кеърулф, цитиран от БНТ.
Призивът за щастие в работата не бива да звучи задължително. Защото фалшивата нотка в радостта е по-неприятна и от откровено лошото настроение.
"В някои офиси задължават хората да са щастливи. Карат ви да се усмихвате независимо, че се чувствате зле. Това всъщност е много лоша идея. Емоциите не трябва да са фалшиви. Те трябва да са истински", твърди Кеърулф.
Щастието на работното място е цяла наука. Тя не борави със стандартните мерки за благоденствие, а с така наречения Индекс на щастливата планета. Един от авторите му е Ник Маркс, който е наясно какво точно трябва да се промени в мисленето на хората така, че да има щастие и за тях, и за околната среда.
"Ако хората мислят, че трябва да продължават да използват все повече и повече природни ресурси, за да станат щастливи, то това ще бъде голям проблем. Ако ние укротим този процес на експлоатация на природните ресурси, ако ги използваме по-разумно, пак можем да бъдем щастливи. Големият страх при справянето с екологичните проблеми е свързан с нещата, от които трябва да се откажем" - обясни Ник Маркс.
Мисълта какво могат да спечелят всички е достатъчен стимул за преодоляване на страха от промяна на някои ежедневни навици, смята Ник Маркс.
"Вижте какво можете да контролирате, какво можете да дадете на другите хора, на хората, които обичате, какво притежавате. Получава се един кръговрат на вземане и даване. Така хората се чувстват най-пълноценни", разясни още Маркс.
Крайният ефект е полезна и отговорна система, която не поставя никого в зависимост. Напротив, самата тя зависи от хората. И от желанията им да направят себе си и околните по-щастливи.