Бащи, чиито родителски права не са защитени, организират протест, който ще се състои в четвъртък от 09:00 ч. в столицата. Той е за всички родители, включително и майки, които не могат да виждат децата си заради действията на бившите си половинки и правосъдната практика у нас, обясняват пред БТВ Карло Луканов, Краси Йовчев и Емил Ангелов.
Тримата са формирали фондация на бащите в подобно положение и смятат да направят предложение до ВКС за промяна на практиката за родителските права в България, която не е реформирана от 1974 г. и дава несправедливо по думите им преимущество на майката.
Карло Луканов има дъщеря на 12 г., която вижда поне два пъти в месеца. Въпреки това не е доволен от тези няколко часа "свиждания", както законът определя срещите им. "Искаме да ни зачитат като пълноправни родители. Съвременната практика поставя детето на първо място, а родителите са равни", казва той.
Краси Йовчев от друга страна има дете на година и половина. Със съпругата му още нямат постановен развод, но въпреки това тя не му позволява да има контакт с детето. След като не го бил виждал повече от два месеца, мъжът се обърнал за съдействие към Закрила на детето. От институцията му помогнали да види бебето си, но само за два часа и то в тяхно присъствие.
"Жена ми казва, че съм бил заплаха, че мога да го отвлека в чужбина, при положение, че имам фирма и трудов договор. Искам от институциите съдействие, а те вдигат ръцете, казват ми аз да предложа какво да направим. Аз искам да приложат закона, но на никой не му се занимава", смята Йовчев.
Случаят на Емил Ангелов е по-сложен от правна гледна точка. Той и съпругата му имат брак в България, както и 12-годишен син, който също е роден тук. От няколко години обаче семейството пребивава в Канада. Поради семейни проблеми се стига до решение за развод – документи пръв подава Ангелов в България през юни миналата година. Съпругата му обаче подава дни по-късно молба за развод в Канада. Въпреки че според международните закони едно и също дело не може да се води в две отделни държави, на практика това се получава, тъй като никоя страна не желае да уважи процеса в другата.
Там законът е по английското право, а тук е друг. Там трябва да мине една година, за да има развод, независимо от обстоятелствата. През това време канадският съд ме лишава от достъп до детето, както и на 100 м от къщата и училището му. Той ми пише имейли, но аз нямам право да му отговарям – иначе ще наруша закона, мога да отнеса голяма глоба, а и да вляза в затвора. Това води до отчуждение при него, споделя бащата.
Подобни притеснения за евентуално отчуждаване на децата си имат и другите двама родители. Според тях "синдромът на родителско отчуждаване трябва да се смята за форма на психически тормоз", а те самите за нещастие са "виновни до доказване на противното".