Автор на идеята за стандарта "Стара планина" при колбасите всъщност е четириногият приятел на бившия земеделски министър Мирослав Найденов. След като кучето му с погнуса отминава парче евтин кренвирш, на Найденов му хрумна, че този странен продукт не става за ядене. Така през лятото на 2010 г. се родиха стандарти за местни храни, приготвени от натурални съставки, пише в. "Преса".
Две години и половина по-късно българският потребител съвсем забрави за тях. Почти никой не си спомня вече, че освен за салама са изработени подобни правила за сиренето, кашкавала, хляба и лютеницата. Тези продукти са натурални, но скъпи, а това не е по джоба на средностатистическия купувач. В такъв случай въпросът е: "Какво ядем всъщност?".
По данни на Българската агенция по безопасност на храните през януари и февруари тази година са пуснати 1 930 224 кофички кисело мляко по БДС. Средно на месец в страната се произвеждат над 2 800 тона кисело мляко, от тях едва 3,9% са по БДС. Сиренето по стандарт е малко над 49 т или само 1% от пласираното на пазара. Също толкова - около 1%, са мените произведения, които носят логото "Стара планина".
Вместо това щандовете преливат от храни със стряскащи съставки. Особено странни са продуктите в промоционалните каталози на търговските вериги. Например е телешки колбас, който миналата седмица се предлагаше по 1,39 лв. за брой от 400 гр, телешкото месо е само 14%. Останалите съставки са цял поменик, сред които птиче механично обезкостено месо, картофено нишесте, соев протеин, екстракт от паприка, натриев Триполифосфат, натриев изоаскорбат, мононатриев глутамат, консервантът натриев нитрит и т.н. Ще се окаже по-добре, че шрифтът не се чете без лупа, иначе човек би изпаднал в дълбока депресия, след като разбере какво яде, а друго не може да си позволи.
В кризата хората купуват най-евтините храни, интересуват се единствено и само от цената, твърдят производители. Бъдете сигурни, че сирене по 4 лв. за килограм не е направено от качествени суровини и по правилата на технологията, предупреди проф. Мария Балтаджиева, ръководител на Лабораторията за изследване на млякото и млечните продукти.
Има стоки, в които може да се видят по 15 консерванта.
Най-много са в полуфабрикатите и в пакетираните сладки, които трябва да стоят с месеци по щандовете, каза Богомил Николов, председател на асоциация "Активни потребители". Последните проверки на организацията показали, че най-много са нарушенията при киселите млека. Николов обаче се страхува да купува българско сирене, след като падна наредбата, която ясно разделяше истинските продукти от ментетата с палма.
Знам какво се продава в големите супермаркети - предимно чужди стоки, внасят се най-евтините. У нас произвеждаме по-малко от половината, което се консумира, каза аграрният министър проф. Иван Станков. Той обясни, че българските храни са по-качествени, но са по-скъпи, защото са произведени при по-тежки условия и с повече разходи.