Деца, които работят в Турция на надница между 1 и 2 долара на ден, ваят калпави бижута за абитуриентските празници у нас. Това съобщи пред „Монитор” председателят на Съюза на златарите в България Димитър Алексиев.
Хлапетата, които са най-евтината работна ръка там, били впрегнати целогодишно, но в месеците преди баловете в България работата им се увеличавала още повече. За поръчките допринасяли и наши туроператорски фирми, които дори организирали специални екскурзии до южната ни съседка, за да могат бъдещите абитуриенти да си вземат по-евтини златни бижута. Екскурзиите траели ден - два, като учениците и техните родители били развеждани из най-евтините пазари в южната ни съседка. Там те се юрвали да купуват всичко, което им попадне, без изобщо да се поинтересуват от качеството на материала и изработката.
„Бижутата там наистина са по-евтини, но после излизат много по-скъпо. Стойността им се определя най-вече от цената на световната борса за грам злато. Когато българите отиват там, те купуват накита на тази цена. След като се върнат у нас обаче и премерят бижуто, се оказва, че са излъгани както в грамажа, така и в чистотата на материала”, обясни още Алексиев. По думите му, често се случвало накитите да издържат месец - два, след което се протриват и се оказва, че са кухи.
„Не е рядкост да попаднеш на гривна например, която дори не е полирана като хората, а има т.нар. шупли. Това се получава, тъй като орнаментите по нея не са изработени на ръка, както би трябвало, а са излети в калъпи. Това не е бижутерство, а бълване на стока на конвейер. Когато се направи спектрален анализ, се вижда и с колко нискокачествен материал са направени”, казва Алексиев.
Колегите му също недоволстват от прекомерния внос на златни накити от Турция. Те обаче били принудени да спрат родното производство и да продават накитите от южната ни съседка, за да са конкурентни с останалите търговци. Именно заради това се забелязвал и масов внос на евтини турски бижута два месеца преди баловете.
Столичните витрини са залети с колиета, ланци, гривни и пръстени от Турция. Някои търговци обаче си признават, че са от там и дори ги продават по-евтино, докато други са категорични, че предлагат българска стока, въпреки очевидно ниското качество на изработката.