Парламентарната комисия по образование и наука прие на първо четене промени в Закона за предучилищното и училищното образование, според които става възможно предоставянето на техническо устройство на ученици с дислексия.
Доц. д-р Екатерина Тодорова, преподавател в департамент "Здравеопазване и социална работа“ и директор на Центъра за подкрепа на студенти със специални образователни потребности на НБУ, отбеляза пред БНР, че дислексията не е диагноза, а състояние.
Около 18% от децата в начална училищна възраст изпитват някакви затруднения, свързани с ученето. А между 7 и 8% са тези с чиста дислексия, посочи тя в предаването "Хоризонт до обед".
Най-ранната възраст, в която може да поставим диагнозата, е осем години, обясни тя.
Дислексиците са със средна или над средната интелигентност – хора с много висок потенциал, каза доц. Тодорова.
Тя е ентусиазирана е от мисълта, че държавата ще се погрижи да подсигури устройства за децата с дислексия.
"Това устройство е изключително полезно. То сканира напечатан текст и го превръща в устна реч".
Има обаче и резерви.
"Това, което ме притеснява, е, че ако се въведе в начален курс, може да замести овладяването на четенето и писането от деца с дислексия. А това не е редно.
Употребата на това устройство в начален училищен етап трябва да бъде контролирана от специалист-логопед". Това устройство би могло да е много полезно след пети клас, отбеляза доц. Тодорова. Претеснява я и предложението педагогическите съвети в училище да определят на кои деца се полага такова устройство. Смята, че експертната оценка трябва да се извършва от специалист.