Преди дни София бе домакин на тазгодишната обща среща на EURead * - мрежа за ограмотяване, която за първи път се проведе извън Брюксел. Под мотото "Грамотността в цяла Европа: четенето е ключът" срещата събра водещи експерти от 20 държави, специализирани в грамотността, насърчаването на четенето, образованието, издателската дейност и комуникациите. Сред тях бе и финландският Център за четене (https://lukukeskus.fi/en/) - организация, занимаваща с инициативи за насърчаване на четенето сред децата и младежите във Финландия.
Журналист от "Сега" разговаря с нейния представител Еми Якьо, която сподели успешни практики за насърчаване на четенето сред младежите.
Публикуваме интервюто на колегите, без редакторска намеса:
- Г-жо Якьо, разкажете ни за инициативата на финландския Център за четене, който подарява пакети с книги на всяко новородено финландско дете?
- Започнахме тази инициатива през 2019 г., като основната идея бе, че всяко дете трябва да има свои собствени книги. Предоставяме и малко информация за родителите, така че всяко семейство да има възможността да чете, но също така и да има цялата информация - да разбира защо трябва да се чете на децата.
Във Финландия системата е такава, че ако искате платено майчинство, както и какъвто и да е вид финансова помощ, трява да отидете в т.нар. семейни здравни клиники. Те са безплатни за всички, но трябва да ходите там веднъж на месец със своето бебе. Въпросните клиники се срещат с всяко семейство във Финландия, хората им вярват, те разговарят с майките за здравето на бебето, за спането на бебето, за всички тези неща. И ние си помислихме: "Защо те да не говорят и за четенето?". Започнахме да работим с медицинските сестри - те разбраха веднага защо е толкова важно четенето.
В пакетите например има книжка с рими, която може да се чете на бебета, тъй като според различни изследвания римуването и ритмичният език са много полезни за развитието на детския мозък. Имаме и друга книжка с по-дълга история, която мoже да се чете, когато детето порасне малко, защото тогава то се нуждае от практика, от концентрация, от вербално развитие.
- Как финансирате тази инициатива?
- Подготвяме приблизително по 50 000 пакета на година. В началото започнахме с частно финансиране, като издавахме сами книгите. Имахме 7 автори, 15 илюстратори и 50 преводачи, работещи с нас. След първите 3 години направихме изследване и, тъй като резултатите бяха много позитивни, правителството започна да финансира тази инициатива. За правителството това струва по около 6,50 евро на дете. Доста по-евтино е например от речевите терапевти.
- Какви са резултатите?
- След първите 3 години анкетирахме 1000 семейства, получили пакети с книги за своите деца до 3 години. 63% от тях споделиха, че сега четат много повече от преди. 27% от родителите казаха, че са започнали да четат благодарение именно на пакетите с книги - в противен случай те не биха чели. Повечето от тези 27% от семействата, които са започнали да четат, казват, че сега четат всеки ден. Така че това не е просто подарък, от който са били очаровани, а после са забравили. Това действиелно е нещо особено важно - всъщност те придобиват нов навик за семействата си. Мисля, че това е един от най забележителните резултати, които имаме.
- Кога родителите трябва да спрат да четат на децата си?
- Никога.
- Никога? Дори и години, след като децата им се научат да четат сами?
- Да! Много е интересно. Човек може да си мисли, че децата трябва да се научат да четат и да го правят сами. Но всъщност това, което се случва, а и изследванията го доказват, че интересът към четенето спада малко след като човек се научи да чете. Вроятно това се получава, защото когато си дете и ти е четено - например "Хари Потър", и после започнеш да четеш сам, то тези книги са доста по-прости от онези, които са ти четени като дете. И се оказва, че децата вече не харесват толкова литературата, казват: "Това е скучно, не ми се чете". И точно затова е важно родителите да продължават да четат на децата си, дори те отдавна да могат да четат сами. По този начин те им помагат все още да се забавляват и да изпитват удоволствие от четенето.
- Синът ми е на 12 години и с мъка отваря книга. Но пък все още иска да му чета... не е ли това странно?
- Давайте тогава. Това е съвсем нормално. Във Финландия имахме проект в едно професионално училище с ученици от 16 до 19 години. Всеки път, когато набелязваха програмата, те чакаха с най-голямо нетърпение кога учителят ще им чете. Никога не е твърде късно да се чете на дете.
- Имат ли учениците във Финландия задължителни книги за лятната ваканция? В България имаме - още след първи клас на учениците се дават по около 10 книги, всяка с по 100-200 страници. Някои деца са шокирани, че трябва да прочетат "Пипи дългото чорапче" или "Мечо пух" и макар книгите да страхотни, обемът им ги отблъсква от четенето още от първи клас.
- Нямаме такива списъци. Имаме някои книги в програмата, които трябва да се прочетат, но нямаме стрикни списъци. Изследванията показват, че когато учениците са оставени да избират свои собствени книги, това ги прави много по-склонни и нетърпеливи да четат. Въпреки че в училищата може да има книги, които трябва да се прочетат от всички, е много важно и там учениците да бъдат оставяни сами да избират какво да четат. Ако някои е по-заинтересован от нехудожествена литература, нека чете това. Много е важно да се запази този личен интерес.
Да, наистина е трудно малки деца да четат толкова големи книги. Неочаквано си оставен сам, езикът може да бъде малко стар, труден за разбиране.. Мисля, че трябва да сме много внимателни в това отношение и да се даде свобода на учениците да избират книгите си. Мисля също така, че трябва да има време в училище само за четене - без оценки и изпитване. Не е нужно да давате някакви задачи, да пишете нещо - прост оставете учениците да четат, дайте им време да четат. Защото това, което се случва в семействата, поне във Финландия, е, че те четат все по-малко. Четенето през свободното време става все по-малко и по-малко през цялото време. Затова мисля, че в училищата трябва да има време просто за четене, просто за да се забавляват учениците от четенето.
- На конференцията говорихте специално за насърчаване на четенето сред момчетата и младите мъже. Какви са препоръките ви за тях?
- Ще ви разкажа какво правим у нас в професионалните гимназии. Когато започваме даден клас, питаме младежите какъв тип музика обичат. До този момент всички във Филнандия слушат рап музика, което е голям късмет за нас, защото в рап музиката езикът е много важен. Така че ние принтираме текста на любимите им рап песни и го четем като романи. После те трябва да ги анализират, да идентифицират героите, да открият метафорите и тяхното значение. И те са много добри в това, защото са наистина заинтересовани от текста. Така неочаквано стават експертите на езика и казват: "Не, това не означава това, значението е друго".
Обикновено момчетата са тези, които смятат, че не могат да четат. Вероятно са имали подобен опит в училище, че е трудно, безинтересно, не са били много добри, имали са ниски оценки. Но когато започнем от нещо, което е наистина интересно за тях, те неочаквано разбират, че думите значат много. Това е и името на проекта ни: "Думите значат много", т.е. аз въздействам на хората с това, което казвам, и хората въздействат на мен с думите си, така че аз определено трябва да съм заинтересован от това какъв език използвам.
Препоръката ми тук е същата, която имам и за Финландия в момента - да разберем спешността и неотложността на този въпрос. В днешно време имаме все повече и повече информация от най-различни източници, светът става все по-дигитален през цялото време. Услугите вече са дигитално базирани. И ако не си достатъчно грамотен, няма да може да потърсиш подкрепата, от която се нуждаш. Проблемите ще стават все по-големи - можем да започнем да вярваме във фалшиви новини, които могат да разделят обществото. Това е спешна мярка. Надявам се, че всяка прослойка на обществото разбира това. Трява да направим нещо заедно. Това не е просто проблем на културната област или на библиотеките. Ние всички трябва да направим нещо заедно. За да имаме въжможността за това, са нужни политически мерки.
- В каква насока?
- Е, нуждаем се от пари. От повече учители, от повече знания за учителите, повече ресурси за библиотеките и за неправителствените организации, които да могат да вършат работата си. Нуждаем се от дългосрочни проекти. Програмата за пакетите с книги трябва да работи няколко години, за да видим дали помага. Много често нещо започва, после приключва и после започваме нещо ново. Трябват дългосрочни програми, които се нуждаят от политически решения и държавно финансиране.