Асоциацията "Родители" направи анкета за предпочитаната форма на обучение в училище, според която 47,4 на сто от всички участвали родители са изцяло за присъствено обучение, а за онлайн обучение от разстояние на всички ученици са 22,2 на сто от родителите.
Идеята за преминаване към онлайн обучение за отделни етапи се подкрепя от 14,2 на сто от родителите, а 16,2 на сто са за смесена форма на обучение, комбинираща присъствено и онлайн обучение по определена схема. Това показват данните от анкетата на асоциацията, направена онлайн от 30 октомври до 11 ноември съвместно с Института за изследвания в образованието сред родители за техните нагласи към преминаването на учениците към обучение от разстояние в онлайн среда в условията на извънредна обстановка поради кризата с COVID-19.
В допитването на доброволен принцип са се включили над 20 000 родители от цялата страна, като 38,2 на сто са от столицата, 40,7 на сто - от областни центрове, 17,9 на сто - от малки градове, и 3,2 на сто са от села.
Най-активни са били родителите на ученици до 4-и клас - 53,3 на сто, а родителите на ученици в прогимназиален и гимназиален етап са разпределени относително по равно, съответно 38,7 на сто и 39,4 на сто. Преобладават мненията на родителите с висше образование - 73,5 на сто, тези със средно са 24,6 на сто, а с основно - 1,6 на сто.
Бащите са 10,6 на сто от участниците, а майките - 89,4 на сто. За 97,2 на сто от участниците в анкетата езикът, който се говори в семейството, е български, за 1,2 - турски, за 0,8 на сто - ромски.
Най-много привърженици на присъствено обучение за всички ученици има сред родителите от селата и малките градове, където повече от половината участници са избрали тази опция - съответно 54,6 на сто и 53,8 на сто. В областните градове и столицата, където са концентрирани големите училища, този процент намалява - на 49,8 на сто и 41,3 на сто.
Привържениците на идеята за преминаване към онлайн обучение на всички ученици вариациите в зависимост от населеното място са по-малки - от 20,1 на сто сред родителите от областните центрове, до 24,1 на сто в столицата. Смесената форма на обучение /присъствено и онлайн обучение по определена схема/ се подкрепя най-много в столицата /17,6 на сто/, като при по-малките населени намалява и техният процент - 16,8 на сто в областните центрове, 12,6 на сто в малките градове и 11,9 на сто в селата.
Разпределението на предпочитанията на родителите към присъствена или онлайн форма на обучение се влияе и от възрастта на детето. Най-голяма подкрепа за присъствената форма има сред родителите на деца в начален етап - 52,8 на сто, а най-малка - сред родителите на гимназистите: 43,6 на сто от тях искат всички ученици да останат в училище.
Един от петима родители на деца в начален етап смята, че всички ученици трябва да преминат към онлайн обучение, като в прогимназиален етап този процент нараства до 23,7 на сто, а в гимназията е 22,3 на сто. Предпочитанията към смесена форма на обучение нарастват с възрастта на учениците - сред родителите в начален етап това е добро решение за 12,7 на сто, в среден етап - за 17 на сто, а в горен - за 20,3 на сто.
Приоритетът "Осигуряване на качествено образование" е най-силно застъпен сред родителите на ученици в начален етап /50,8 на сто/ и сред тези, които живеят в областни центрове /51,6 на сто/. "Запазване здравето на децата" е относително равномерно разпределен сред различните възрасти, като за този приоритет най-загрижени са в селата /42,5 на сто/, а относително най-малко тежест той има в столицата - 25,1 на сто.
Другият водещ здравен приоритет, "Ограничаването на разпространението на заразата", е по-популярен сред родителите от столицата /33,5 на сто/ в сравнение с родителите от малките градове /26,1 на сто/ и селата /27,2 на сто/.
Този приоритет е по-важен според родителите на ученици в гимназиален етап /32,7 на сто/, отколкото в начален /25,9 на сто/. "Социализацията на децата в училище" има по-голямо значение за родителите на ученици в начален етап /21 на сто/, отколкото за останалите /16 на сто/ и за родителите от столицата и областните центрове - съответно 19,6 на сто и 18 на сто, отколкото за тези от малките градове и селата - съответно 14 на сто и 12,9 на сто.
Загрижеността за "Заетостта на родителите" е относително равномерно разпределена в различните типове населени места, но чувствително натежава сред приоритетите на родителите на ученици в начален етап /12,3 на сто/ спрямо родителите на ученици в прогимназиален /5,9 на сто/ и гимназиален /3,9 на сто/.
Най-големите предизвикателства пред обучението в електронна среда от разстояние според родителите са: "Затрудненията на детето ми да усвоява учебния материал в същата степен като при присъственото обучение" - 47,9 на сто, "Мотивацията и ангажираността на детето ми с учебния процес от разстояние" - 38,5 на сто, "Взаимодействието между учители и ученици" - 37 на сто, "Възможностите на детето ми да общува със съучениците си" - 34,6 на сто, "Натоварването на родителите с отговорността за ученето на децата" - 33,3 на сто, "Техническите проблеми, свързани с използваните електронни платформи" - 29,9 на сто, "Възможностите на учителите да организират ефективен учебен процес от разстояние" - 28,8 на сто.
Данните от проучването показват, че родителските нагласи спрямо преминаването към обучение от разстояние в онлайн среда варират значително в зависимост от възрастта на детето, населеното място, в което живее семейството, ценностните приоритети на родителите и редица допълнителни фактори, така че е невъзможно да се изведе едно единствено решение, което да е удовлетворително за всички родители.
Това налага необходимостта от гъвкав подход, основан на локални решения, съобразно конкретната ситуация на различните училища, посочват от асоциация "Родители".