70% от българските студенти са готови да емигрират, стига да получат добра оферта за работа. Това сочат данни от изследването „Първи стъпки на пазара на труда” на Делойт България, цитирани от в. Монитор.
Въпреки че работодателите ни масово се оплакват от недостиг на кадри, всеки втори студент вярва, че учи точно това, което се търси на пазара на труда.Младежите ни обаче не са оптимисти за бързата си професионална реализация, след като завършат висше. Само 35 на сто от тях вярват, че ще си намерят работа по специалността в срок до 12 месеца, след като се дипломират. Затова пък болшинството от студентите ни – 79 на сто, имат самочувствието, че ще се справят много добре с първата си работа. Работодателите ни обаче не са на същото мнение – според тях едва23,5 са добре подготвени за бъдещата си кариера. Младите обаче дават много ниска оценка на висшето ни образование, сочат още данни от изследването. Едва 11 на сто от тях смятат, че образованието в университетите отговаря на потребностите на пазара на труда.
Работодателите у нас предпочитат да наемат студенти между 24-26 години, които вече са завършили бакалавърската си степен или учат магистратура, сочат още данни от изследването. Междувременно първокурсниците и второкурсниците трудно си намират работа. 60 на сто от тях нямат никакъв професионален опит до момента. Младите искат заплащането у нас да се изравни със стандартите в ЕС. Над 46% от анкетираните очакват да получават стажантска заплата между 151-250 евро на месец, което е приблизително 50-80% от средната заплата в България. Изследването на една от най-големите одиторски компании у нас е проведено чрез анкети сред студентите от висшите училища в цялата страна. 60% от интервюираните работят или стажуват в момента, а 70% имат професионален опит, придобит по време следването си.
112 778 са неграмотните в България. От тях 0,5 на сто са се самоопределили като българи, 4,7 на сто - като турци, и 11,8 на сто - като роми. Това съобщи вчера Велчо Михалев от Клуба на завършилите стажантската програма за млади роми към Народното събрание. „Неграмотните ромски жени са два пъти повече от неграмотните мъже”, допълни Михалев.
Той отчете още, че българите, които са над 7 г. и никога не посещавали училище, са 81 000. Циганчетата заемат най-голям дял сред учениците до 15 г., които не ходят на училище – 23 на сто. Михалев обясни, че най-честите причини за отпадане на хлапетата от училище са нежеланието на родителите детето да ходи в училище, заради страх да не им откраднат детето. Други майки и татковци пък искали отрочето да им помага или да се грижи за роднини. Негативното отношение към образованието от страна на родителите са другите причини за отпадането на малчуганите от училище.