Те изкарват милиони от престъпна дейност - проституция, джебчийство, просия, телефонни и ДДС измами. Техният контингент работи из цяла Европа, пише Стандарт.
Те са забележими заради цвета на кожата си, но са почти неуловими след извършване на престъплението. Обучени са в България. Машината им е добре смазана, ситуациите са проигравани хиляди пъти, а схемата действа от десетилетия. В общността наричат тези дейности "семеен бизнес". В него външни хора не се допускат.
По данни на полицията хора от най-богатите ромски кланове - т. нар. кардараши, държат контрола над джебчийството в България. София, Пловдив, Костинброд, Червен бряг, Плевен, Пазарджик, Левски и Перник са градовете, където може да видите палатите на босовете.
Семейните закони повеляват, че всичко, което се случва, остава в семейството. Всичко, което се печели - също! Всички в семейството работят - децата и жените крадат, а мъжете ръководят бизнеса. Ако те хванат, не признаваш нищо и не предаваш никого от семейството.
Мащабите на джебчийския "бизнес" отдавна са преминали границите на страната ни. Логиката на пазара показва, че на местата, където има струпване на хора, се правят най-големите удари. В момента стотици джебчийки са командировани на Българското Черноморие. 1000 паунда на ден си докарваха пък по време на олимпиадата в Лондон от кражби на пари, телефони и бижута. В България плячката е три пъти по-малка, въпреки че мишена са чуждите туристи - предимно немци, руснаци и евреи. Във Варна и Бургас всеки ден от началото на лятото западноевропейски летовници подават сигнал, че са ограбени. Заради българските и румънските джебчии в лондонското метро пък се върти клип, който онагледява как ловки балкански крадли обират майка с дете. А по улиците на мегаполиса са окачени билбордове с надпис "Внимание джебчийки!".
Към днешна дата стотици български джебчийки работят целогодишно в Италия, Белгия, Холандия и Германия. Сезонно са разпределяни във Варна, Бургас и някои гръцки курорти. Въпреки крадливата напаст българската полиция няма статистика колко приходи се генерират от този бизнес. Най-младият задържан от полицията за джебчийство у нас е на 4 години, а най-възрастният - жена на 72.
Децата започват обучението си в джебчийство, когато са на около 3-4 години. Усвояват материала за около две години. Учителките са обикновено майката, лелята, снахата или бабата в семейството. След като детето мине теорията, следват практически задачи. Симулира се кражба на портмоне от градския транспорт, срязване на дамска чанта на пазара и обир на човек в движение. По непотвърдена информация има и две училища за джебчии в България. Едното е в село Камено, Бургаско, а другото в Градец, Сливенско. По-непокорните ученици са превъзпитавани, като чупят пръстите им, за да заздравеят по друг начин, който да улеснява измъкването на портмоне от чанта. Говори се, че обучението на една качествена джебчийка струва около 5000 лева, но инвестицията се връща бързо на родителите. След като изучи занаята, детето вече е професионален крадец до края на живота си. Или поне докато не попадне зад решетките.
"Като цяло лицата, които упражняват този занаят, са без образование, без каквато и да е трудова квалификация. И кражбата се превръща в единственото им средство за препитание. Липсата на образование е основната причина за случващото се, оттам и липсата на законни трудови умения и съвсем закономерно ромите са въвлечени в престъпни занаяти", обяснява Николай Ничев - инспектор от сектор "Престъпления срещу личността" в главната дирекция на МВР. Джебчиите може и да нямат стандартно образование, но курсът им на обучение в занаята включва освен нещо като покриване на физически нормативи - ловкост и бързина, и сериозни курсове по психология. Едно от най-важните неща е, че децата джебчии се учат как да подбират жертвите си. Обикновено възрастните хора са най-лесните мишени. Втори в списъка са хората от провинцията, които пътуват от авто- или жп гарите. На трето място се класират добре изглеждащи дами на средна възраст, които се умиляват от гледката на мръсни, гладни и черни деца по улицата. Експертите от МВР разказват, че децата джебчии в течение на годините развиват безпогрешен инстинкт за хората и рядко бъркат в преценката си кого да ударят. Най-добрите джебчии са момиченцата.