Александър Димитров и фирмата му "Алгънс", която е наела полигона край Анево, където вчера загина един и бяха тежко ранени четирима, са свързани с инцидента край Челопечене, твърди 24 часа.
Това става ясно от друга фирма на Александър Димитров - "Алма-Д" ЕООД, която нашумя около взривовете във военните складове край Челопечене през 2008 г. Тя бе една от 17-те фирми, изкупували скрап от поделението. Тогава се появиха слухове, че фирмата е свързана със Златко Иванов-Баретата, които той веднага отрече. Сега обаче става ясно че Александър Димитров е имал за съдружник друг, не по-малко известен представител на подземния бизнес - Боян Петракиев-Барона.
Двамата са партньори с равни участия във фирмата "Сиб метал", регистрирана в София през 2004 г. Тя е на адрес в квартал "Лозенец", на ул. "Света гора" 17, показват данните от информационната система "Сиела". На адреса е един от апартаментите на Барона, който през ноември 2005 г. Софийският окръжен съд решава да бъде отнет в полза на държавата. Имотът принадлежи на Боян Петракиев и съпругата му Катя Борисова.
Името на Боян Петракиев-Барона става известно с грабежи на тирове, търговия с оръжие, петролна контрабанда и сводничество. Той е свързван с групировката ВИС и контрабандата с петролни продукти за Сърбия в началото и средата на '90-те години по време на ембаргото, наложено върху западната ни съседка. За "царство" на Барона са смятани границата и магистралата за Сърбия. Боян Петракиев-Барона е бил свидетел по делото срещу Нейчо Неев за това, че от 29 декември 1993 г. до 3 януари 1994 г. на жп гара Драгоман и Калотина е улеснил три фирми да прекарат през граница 16 влакови композиции с петролни продукти, с което държавата била ощетена с над 211 млн. стари лв.
Едно от заведените срещу него дела е за грабеж на пари от шофьори на 14 сръбски тира. През 1999 г. Барона е осъден на 4,5 години затвор за хулиганство, защото буйства и нанася материални щети на две заведения. През април 2003 г. Барона и Боян Джамалов са задържани за кражба на железопътни релси. Три месеца по-късно е постигнато споразумение с прокуратурата. Боян Петракиев се признава за виновен и го осъждат на 4 месеца затвор, но тъй като вече е излежал три от тях, месец по-късно е освободен.
През август 2004 г. Боян Петракиев-Барона отново е уличен в кражба на метал за вторични суровини от ракетно поделение край с. Райово. Месец по-късно Боян Петракиев-Барона и управителката на неговата фирма "Алианс 2000" ЕООД Албена Дойнова са уличени в нелицензирана търговия с метални отпадъци. През декември той е осъден от Сливнишкия районен съд на 6 месеца затвор и 2 хил. лв. глоба заради незаконна търговия със скрап, тя получава 3 месеца условно с 3-годишен изпитателен срок. Дойнова трябва да плати и глоба в размер на 1500 лв.
През февруари 2005 г. Софийската окръжна прокуратура внася в съда искане за отнемане в полза на държавата на имущество на наследниците на Константин Димитров - Самоковеца и на Боян Петракиев - Барона. През ноември 2005 г. Софийският окръжен съд решава да бъде отнет в полза на държавата апартамент в столицата, принадлежащ на Боян Петракиев-Барона и съпругата му Катя Борисова, както и сумата от 5073 лева.
Жилището се намира на ул. “Света гора” № 17 - точно там, където е регистрирана общата фирма на Барона и Александър Любомиров Димитров. Апартаментът се състои от две стаи, дневна, кабинет, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 114,69 кв. метра. То е придобито на 16.05.1997 г. от малолетната Паулина Боянова Борисова, представлявана от майка й Катя Борисова, за сумата 1 061 754 неденоминирани лева.
В мотивите на съда е записано, че доходите на двамата, които имат трудов или законен произход, възлизат на 4182,57 лв., а установените им разходи в този период са в размер на 30 364,75 лв., от които за издръжка на домакинството - 24 303 лв.; за закупуване на недвижимия имот - 1 061,75 л.в и за учредяване на дружество “Алианс 2000” ЕООД - 5000 лв. Съдът установява, че домакинството е похарчило 20 120,43 лева, чийто произход не е законно установен.
Магистратите записват в мотивите си още, че "посочената в нотариалния акт цена на недвижимия имот е очевидно нереална и несъпоставима с пазарните цени на недвижимите имоти към 1997 г.", но прокурорът не е оспорвал цената на имота.