Конфискуват палати, които по документи са ливади

Държавни институции отнемат незаконни палати в тузарските квартали на София и по морето, които по документи се водят ливади. Данъчни инспектори и служители в Комисията за отнемане на незаконно имущество конфискуват богаташки имения, на които собствениците им са „забравили” да декларират по документи, че съществуват, или са ги обявили за незавършени. В последните няколко години разследващите от двете институции са подали десетки сигнали до ДНСК за имоти, които на хартия изобщо не съществуват. Такива имало в София, Бургас и планинските курорти, пише „Монитор”.

При една от последните проверки Комисията за отнемане на незаконно имущество е сезирала и общината в Петрич за незаконен имот. Обект на разследването бил собственик на бардак, който заедно със съпругата си бил осъден за предлагането на сексуслуги в хотел. Когато започнали да ровят имуществото му, се оказало, че в градски парцел има незаконно построен имот. Проверяващите веднага сигнализирали на общинските власти за находката.

„Тези случаи са проблем”, каза шефът на Комисията за отнемане на незаконно имущество Пламен Георгиев. По време на проверки на двете институции станало ясно, че „бедни” милионери, които крият доходите си от държавата, живеят в строежи.

По документи тези сгради се водят недовършени, но реално са готови луксозни палати, в които собствениците им са се подслонили от години. Още по-фрапантни са случаите, при които проверяваните лица се водят собственици на гола поляна, на която в действителност се извисява огромна незаконно построена хасиенда.

Много често проверяваните от държавните институции лица се водят собственици само на ливадата под имота си. По този начин в полза на държавата може да се отнеме единствено теренът, върху който е вдигната незаконната къща.

Експертите обаче обясниха, че има и друга законова опция за отнемане на незаконно построен имот. За целта се установява чрез свидетелски показания, че проверяваният наистина ползва тази къща за свое жилище. Освен това се прави експертиза, която да установи колко струва построяването на палата

„Като установим, че лицето ползва този имот и е направило разходи по изграждането му, естествено, че това се брои за негов законов разход, чийто произход се изследва”, разясни Георгиев. Ако проверяващите установят, че има разлика между приходи и разходи, внасят в съда иска за отнемане не на имота, а на съответната сума, на която той е оценен.

„За съжаление тази сума е силно виртуална ако не можем да намерим друго имущество на лицето, просто ще имаме осъдителна присъда на лицето, но без реално вземане в полза на държавата”, коментира шефът на Комисията за отнемане на незаконно имущество.

Не така стои въпросът с имотите, които все още не са получили акт 16, но се водят собственост на проверяваните лица. В този случай законова спънка няма. Единственото, което трябва задължително да се направи, е да се оцени моментното състояние на имота. Много често хората по документи се водят, че живеят в строеж, който в действителност се оказва завършена къща. Затова се прави отново пазарна оценка, която определя реалната стойност на имота.

„Наскоро имахме един такъв случай, при който имотът беше само с акт 14, но банката отпуска изцяло кредит за закупуване му. Това означава, че служител на банката е посетил имота и е видял, че той е в завършен вид, но просто не му е изваден документ за експлоатация. В този случай ние оценяваме имота като завършен”, обясни Пламен Георгиев. Той обясни, че най-трудна е ситуацията, в която в имота има напълно незаконна постройка.

„Деюре тя не принадлежи на никого и съответно няма как да бъде отнета. Съдът винаги за да постанови отнемане на дадено имущество, иска титул на собствеността”, разказа Георгиев. По закон комисията може да разследва определен кръг от лица – самия проверяван, членовете на неговото семейство, както и трети лица, които са знаели с какво се занимава обектът на разследването.

„Всички те обаче трябва да са собственици на имуществото. След като има незаконно строителство, ние няма как да отнемем подобен имот. Единственото, което можем да направим и ние винаги го правим, е да подаваме сигнали до ДНСК”, обясни шефът на комисията.