Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция.
Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас.
Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене. Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се подобри хранителното образование на децата, каза за БНР д-р Татяна Матева, специалист по хранене и диететика, общопрактикуващ лекар, участник в проучването.
Били са зададени няколко групи въпроси – дали децата участват в пазаруване, как се хранят, знаят ли е какво е здравословно хранене, колко често се хранят, дали са наясно как храненето влияе на околната среда.
Проучването добре демонстрира какво знаят родителите, защото те определят храната вкъщи, смята д-р Матева.
"За едно дете най-важна е демоверсията, какво вижда в дома."
5,4% от децата между 7 и 13 години консумират енергийни напитки всеки ден, а над 12 на сто – няколко пъти седмично, очертава друга тревожна тенденция изследването.
Специалистът по хранене обяснява този процент с достъпността на напитките и с това, че другите деца го правят.
"Демокрацията криво я разбрахме. Свободата, която даваме на децата си, трябва да е в някаква степен регулирана свобода."
20% от децата не спортуват въобще, показва още проучването на хранителните навици на подрастващите.
"Когато едно дете спортува, то има съвсем други хранителни потребности. Самият спорт го кара да избира друг тип храна. Неговото тяло само му сигнализира от какво има нужда", коментира д-р Татяна Матева.
По думите ѝ, проблемът не е в това, че едно дете закусва с баничка. Важно е колко често го прави и дали това е постоянната му закуска.
"Нашите деца не знаят да ядат зеленчуци. Не просто към обяд, към вечеря. Просто нямат навика да консумират зеленчуци, плодове", подчерта тя.
Ако децата продължат да се хранят така, залагаме много ронливи основи за тяхното здраве в бъдеще, предупреди специалистът.