БНБ реши максималният срок на договор за ипотечен кредит да е 30 г. Решението влиза в сила от 1 октомври.
Съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане следва да е не повече от 85%. То се изчислява съгласно утвърдения от УС на БНБ минимален набор от показатели за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане на кредити, обезпечени с недвижими имоти.
Председатеят на УС на Българската асоциация на личните финансови консултанти Стойне Василев посочи в ефира на "Твоят ден", че "златно" правило е до 20% от дохода да отива по вноска за ипотечен кредит.
"Ще могат да теглят само хора, които имат навик да спестяват и имат възможност за самоучастие. Това ще се отрази положително на кредитополучателите, естествено хората с по-ниски доходи ще отпаднат от пазара, защото няма да могат да покрият критериите. За банките това ще е много благоприятно, защото имат голям кешов ресурс в момента, но в бъдеще това ще се промени. Рано или късно лихвите по кредитите ще тръгнат плавно нагоре. Банките трябва да са готови да преоценят своите имоти", коментира той.
От своя страна Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, смята, че кредитите са много важни, защото при влизането в еврозоната трябва да имаме по-ниска инфлация.
"Ръстът на цените на жилищата е в пъти по-голям от този на инфлацията, но е сравним с този на заплатите. Към 17-18% е увеличението на възнагражденията през миналата година. Когато България влезе в еврозоната, минималните задължителни резерви ще паднат драстично, което ще освободи ресурс на банките", обясни той.
По думите му ипотечни кредити се взимат главно за нови жилища и ремонти. "Когато взимате кредит, приемете, че взимате заем от себе си след няколко години", посочи Станчев.